Господарят на войната
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на войната». Краткое содержание книги:
— Накъде? — викна той. Трябва да съм свил рамене.
— Как влиза вътре Мерлин? — попита Артур.
— От далечната страна, господарю — казах аз, а това си беше чисто предположение. Храмът беше откъм източната страна на огнения лабиринт и аз подозирах, че сигурно беше предвидено да се минава през външните спирали.
Артур стисна юздите и подкара Ламрей нагоре по вътрешната стена към пътеката най-отгоре върху стената. Черните щитове се разбягаха пред него. Ние яздехме след Артур и макар че конете ни бяха ужасени от огромния огън от дясната ни страна, последваха Ламрей сред лутащите си искри и дим. По едно време голям куп пламтящи дърва се срина с шум и трясък край нас и конят ми отскочи да избяга от горящия ад към външната страна на стената. За секунда си помислих, че ще падне в рова и увиснах от седлото, сграбчил гривата му с лявата си ръка, но той успя някак да намери опора, върна се на пътеката и хукна пак в галоп.
След като заобиколи северния край на големите огнени пръстени, Артур обърна отново към платото. Жива искра бе паднала върху бялото му наметало и вълната започна да тлее. Изравних коня си с Ламрей и загасих пламъка.
— Къде? — викна ми той.
— Там, господарю — посочих към огнените спирали, които бяха най-близо до храма. Не виждах проход, но като наближихме се видя, че е имало проход, затрупан след това с дърва. Тези новите дърва обаче не бяха така гъсто наредени като другите и точно в това тясно пространство огънят не се издигаше по-високо от кръста на човек. Зад тази ниска огнена стена се виждаше свободното пространство между външните пръстени и вътрешната спирала. Там се виждаха още Черни щитове.
Артур насочи Ламрей към прохода. Беше се навел напред и говореше на животното, като че ли й обясняваше какво иска. Тя се страхуваше. Бе свила назад ушите си и нервно пристъпваше от крак на крак, но не се отдръпна от пламъците, бушуващи от двете страни на единствения проход към сърцето на огъня. Артур я спря на няколко крачки от процепа и я успокои макар че тя продължаваше да мята глава, а очите й се бяха разширили и побелели. Той я остави да погледне към прохода, потупа я по врата, поговори й пак и после я накара да се отдалечи.
Направи широк завой, пришпори я в лек галоп, след това я пришпори отново насочвайки я към процепа. Тя метна глава и аз помислих, че ще откаже да се подчини, но Ламрей сякаш внезапно промени решението си и полетя към пламъците. Кунеглас и Галахад направиха същото. Кълхуч изпсува, задето поемаме такъв риск, после всички пришпорихме конете си и последвахме Ламрей.
Артур приклекна над врата на кобилата, когато тя с тътен се понесе към огъня. Оставяше я сама да определи хода си и тя забави крачка. Помислих отново, че ще се откаже, но после видях, че тя всъщност събира сили за скоко между пламъците. Крещях, опитвайки се да надвия страха си, после Ламрей скочи и аз я изгубих от погледа си, тъй като вятърът забули с дим прохода. Галахад последва Артур и прелетя над огъня, но конят на Кунеглас се изплаши и се отклони. Галопирах точно зад Кълхуч, горещината и шума от огъня изпълваха нощта. Мисля, че донякъде ми се искаше и моят кон да откаже да скочи, но той не спря и аз затворих очи, когато пламъците и дима ме обвиха. Почувствах как конят се издига, чух го да цвили, после се стоварихме във външния огнен кръг. Почувствах огромно облекчение и ми се прииска да изкрещя победоносно.
Тогава едно копие се заби в наметалото ми точно зад рамото. Бях толкова погълнат от мисълта да оцелея сред огъня, че дори не бях помислил за това, което ме очакваше в кръга от пламъци. Беше ме нападнал един от Черните щитове, но не ударът му беше неточен. Сега обаче той се отказа от копието и се втурна да ме свали от седлото. Беше твърде близо, за да мога да използвам собственото си копие, само замахнах с дръжката към главата му и забих пети в хълбуците на коня. Мъжът сграбчи копието ми, аз го пуснах, измъкнах Хюелбейн и замахнах назад. Зърнах Артур, който се въртеше вкръг с Ламрей и размахваше меча си наляво и надясно и аз направих същото. Галахад ритна някакъв в лицето, промуши друг с копието си и пришпори коня си. Кълхуч бе сграбчил един Черен щит за шлема и го мъкнеше към огъня. Войникът отчаяно се мъчеше да откопчае ремъка под брадичката си, после изпищя, когато Кълхуч го запрати към пламъците преди да извие с коня.