Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
Пламъкът. Мили Боже, пламъкът…
— Раз… бира се, че съм добре.
Той загадъчно се подсмихна.
— Ти грешиш. Наистина е въпрос на смелост, скъпа. Понякога да чувстваш, да чувстваш истински, е най-страшното нещо на света.
И тогава, преди Чеси да успее да поеме дъх, за да го унищожи с отговора си, графът с лазурните очи си тръгна.
— Необикновено момиче — замислено каза херцогинята, докато се настаняваше върху кожените възглавнички. — От години не съм виждала такива очи. Откакто…
Тя лениво завъртя бастуна си. Приликата бе поразителна! Но реши да не споделя подозренията си с Морлънд. Не и докато не бе напълно сигурна. О, небеса, ами ако се окажеше права?
— Откакто какво?
— А, нищо. Мислиш ли, че ще дойде?
— Невъзможно е да се каже. Както видяхте, тя е своенравна. — Лицето на Морлънд остана в сянка, непроницаемо.
— Какъв е този неин баща, който я е оставил да се шляе сама наоколо? Заслужава да бъде бичуван.
Морлънд не отвърна, но суровият му поглед говореше, че предложението й не е лишено от смисъл.
— Тя наистина би могла с щурм да превземе висшето общество. — Гласът на херцогинята се изпълни с копнеж. — Само след седмица няма да може да се завърти от обожатели, ще бъде залята от предложения. Колко забавно би било да… — Тя се овладя, лицето й възвърна обичайната си безизразност. — Но от приказки и полза няма. Каквото има да става, ще стане. Ако момичето продължи да бъде все тъй твърдоглаво, нищо няма да излезе.
Морлънд бегло се подсмихна, спомнил си пламъка в очите на Чеси, когато я обвини в малодушие.
— Не се отчайвайте, скъпа. Мис Камърън може все пак да дойде.
Херцогинята го измери с остър поглед.
— Май няма да ми кажеш нищо повече.
— Боя се, че не, Ваша светлост.
— Сега си спомних, защо се наложи да скастря баща ти, херцога, при първата ни среща.
— Едва ли го е понесъл добре.
— Не, измамникът не го понесе. Изобщо. Но скоро намерихме общ език. Всъщност бързо се сприятелихме. Много ми липсва — добави разнежено тя.
Морлънд леко стисна ръката й.
— На мен също. Повече, отколкото си представях.
Херцогинята прочисти гърлото си.
— Мечтая да видя лицето на Луиза Ландрингам когато открие, че тронът й е превзет.
12.
Дълго време Чеси не помръдна.
Сърцето й биеше лудо и тя все още усещаше топлата ласка на пръстите му върху брадичката си, нежно то докосване на палеца му до устната й.
И жаждата, неописуемото желание…
В какво се превръщаш, малка глупачке? В още една от лесните му плячки и толкова!
Тя се приближи до прозореца и се загледа в тясното площадче и в лехата пролетни зюмбюли, поклащани от вятъра.
Пръстите й се впиха в колосаните пердета. Просто трябваше да забрави този отвратителен мъж. Той само я разсейваше, а сега и най-малкото невнимание криеше опасности.
Но погледът й не се откъсваше от каретата, която тъкмо се скриваше зад ъгъла. Тя леко плъзна пръст по устната си, спомняйки си допира на Морлънд, дъха му, който леко погали бузата й.
Защо да изпуска този шанс? Поне за една нощ нека бъде като останалите нехайни, смеещи се дами, чиято единствена грижа е кой ще им кавалерства на масата и дали програмите им за танци са запълнени?
За миг погледът й се замъгли. Бе се наситила на подигравките на високомерните дъщери и синчета на английските търговци и държавни служители в Макао, Калкута и Мадрас. Какво удоволствие им доставяше да не поздравяват дъщерята на лудия авантюрист, прочут в половин Азия.
Страхуваш ли се? — подразни я вътрешният глас.
Може и да се страхувам. И така да е, имам достатъчно основания. Такива рани дълго не зарастват.
Но какво ли би било да я придружава жена, която да я води и съветва? Да чувства топлите одобрителни погледи на мъжете вместо суровите, изпитателни и цинични очи, които я преследваха навсякъде?
А и откъде би могла да събереш повече сведения, отколкото на един бал на светския елит? Нима силните на деня не обменят клюките си именно на такива вечерни тържества?
Да, на такова място би могла да научи всякакви полезни слухове, дори нещо за последните собственици на безценната китайска книга, украсена с перли и чисто злато.
Чеси вирна брадичка. Да, за Бога, тя ще отиде! Информацията би била неоценима. Дори би могла да се запознае с някои известни колекционери. Всеки от тях може да е дочул за откраднатата книга, която да се предлага за продан. Но няма да задава въпроси, разбира се.
Тя се обърна и пресече коридора към отсрещната стая. Внимателно опипа тухлите над празната камина. След миг една от тях изскочи.
Чеси измъкна дълга зелена кутия от кухината и я отвори.