Позитронният човек
- Автор: Азимов Айзек, Силверберг Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Позитронният човек». Краткое содержание книги:
— Да. Ще я напиша, Пол.
— Между другото, мислил ли си за издател?
— Издател ли? Ами не. Още не съм стигнал дотам.
— Би трябвало. Добре, нека аз се заема вместо теб. Имам приятел в издателския бизнес, мой клиент всъщност. Имаш ли нещо против да му подхвърля две-три думи?
— Ще бъде много любезно от твоя страна — каза Ендрю.
— Никак даже. И аз като теб искам да видя тази книга отпечатана, за да може всеки да я прочете.
И наистина, след няколко седмици Пол осигури договор за издаване книгата на Ендрю. Увери Ендрю, че условията са извънредно благоприятни и приемливи. Ендрю беше доволен. Подписа договора без колебание.
През следващата година, докато работеше върху заключителните части на ръкописа, Ендрю често мислеше за думите на Пол през онзи ден — колко е важно да изрази мислите си честно и за приноса на тази книга, ако го направи. И за своята уникалност. Ендрю не можеше да се освободи от впечатлението на тези думи.
Виж какво, Ендрю — ти може би си най-близкото подобие на човек, излизало някога от заводите на „Ю Ес Роботс“. Ти единствен имаш възможността да разкажеш на света, какво е нужно да знае за връзката човек-робот, защото донякъде принадлежиш и на двете страни.
Така ли беше? Ендрю размишляваше дали Пол наистина мисли по този начин, или го каза само, защото в момента се разгорещи?
Ендрю се питаше непрекъснато и постепенно в ума му се оформи отговорът.
Тогава реши, че е дошло времето пак да посети фирмата „Файнголд и Чарни“, за да поговори с Пол.
Отиде, без да предупреди. Секретарят го поздрави най-официално и Ендрю изчака търпеливо, когато другият робот хлътна във вътрешния кабинет, за да извести Пол, че Ендрю е дошъл. Сигурно щеше да бъде по-рационално, ако роботът-секретар използваше холовръзката, но той несъмнено беше много объркан от необходимостта да приеме робот, а не човек.
След малко секретарят се върна.
— Мистър Чарни ей сега ще бъде при вас — съобщи той и се зае с обичайните си задължения, без да каже дума повече.
Ендрю запълваше времето, като размишляваше за думите. Докато работеше над книгата си, изникваха множество семантични проблеми. Човешкият език, създаден от хора и използван от хора, беше препълнен с подвеждащи мъчнотии. Усилията, необходими, за да се справи с тях, увеличиха активния речник на Ендрю и, както той предполагаше — приспособимостта на позитронните му схеми.
Ендрю седеше в чакалнята — от време на време влизаше някой и го зяпваше. Все пак той беше свободен робот и засега — единственият. Роботът, който се обличаше. Отклонение. Чудак. Но Ендрю нито веднъж не се опита да извърне поглед от любопитните. Спокойно се вглеждаше в очите им и всички бързо обръщаха глава.
Накрая се появи и Пол Чарни. Не се бяха срещали с Ендрю от зимата, когато погребаха бащата на Пол — Джордж, тихо починал в семейната къща. Сега лежеше в гроба на хълм над Тихия океан. Пол сякаш се изненада, или поне на Ендрю така му се стори. Още нямаше вяра на способността си да тълкува правилно израженията на човешките лица.
— Е добре, Ендрю. Радвам се да те видя. Съжалявам, че те накарах да чакаш, но имаше нещо, което бях длъжен да довърша.
— Разбира се. Аз никога не бързам, Пол.
Напоследък Пол носеше тежък грим, наложен от последната мода и за двата пола. Макар че гримът правеше иначе малко безизразните черти на лицето му по-остри и твърди, Ендрю не го одобряваше. Смяташе, че силната, рязка личност на Пол не се нуждае от подобни козметични подобрения. За Пол би изглеждало по-подходящо да има безизразен вид, защото в самия него нямаше нищо безизразно и едва ли трябваше да прибягва до тези боички и пудри.
Естествено, Ендрю не изрази гласно неодобрението си. Но самият факт, че не се отнесе добре към външността на Пол беше нещо ново за него. Такива мисли се появиха у него съвсем отскоро. След първата редакция на книгата, Ендрю откри, че неодобрението спрямо хората не го притеснява колкото би могъл да очаква, стига да не го изказва открито. Обмисляше отрицателното си отношение без никакви трудности и дори можеше да го прави писмено. Сигурен беше, че невинаги е имал тази способност.