Отровата на Алкория
- Автор: Дастие Дан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Ласкаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровата на Алкория». Краткое содержание книги:
С много трудности и на края на физическите и психическите си сили, екипажът на звездолета открива мечтаната планета. А тя е райска. Планета също като Земята, населена от хора също като земните, с всички изкушения, които може да предложи една райска градина на клетия корабокрушенец. Местното население е с ниво на технологиите близко до това на индианците и сякаш изобщо не се притеснява и не изпитва страх от пришълците от небето. Напротив, всички са весели и безгрижни. Въпреки строгите заповеди, човек от екипажа е намерен в колибата на туземка, и то в състояние, подобно на това на местните хора. Оказва се, че е пил от опиат, наречен талеф, който местните хора консумират и на който дължат своята безметежност. Провинилият се е изолиран в килия, и там претърпява страшна мутация, превръщайки се в чудовище с огромна физическа и психическа мощ, което с лекота успява да държи под своя контрол всички човеци, оказали се достатъчно близо до него. Когато чудовището успява да избяга в гората, на карта е поставено не само успешното завършване на мисията, а и животът на местното население, което сякаш не осъзнава случилото се.
В райската градина на Алкория хората не са единствената разумна раса и, ако командирът Крис Холдън не успее да спре чудовищата, в които се превръща екипажа му, бъдещето на цялата човешка цивилизация ще бъде загубено. Но той открива своя съюзник там, където най-малко очаква…
Гласът му беше изключително спокоен. Той знаеше много добре, че ще се пожертвува, за да попречи на кораба да отлети. Но мислеше и за ужасната опасност, на която бяха изложени подобните нему на стотици светлинни години от Алкория. Те все още не подозираха тази опасност… Той нямаше право да се откаже, за да запази собствения си живот, да отстъпи пред изкушението и да остави Сигнус-X-I да отлети заедно със страшния си товар.
— Бързо, Джеф!
— Отварят централния люк! — викна Хуана.
— Това не променя нещата — възрази пресипналият вече глас на Джеф Викърс. — Нали не спират програмата за отлитане…
Холдън се обърна внезапно.
— Дай ми това оръжие, Джеф, за бога! — избухна той.
Но изведнъж очите му широко се отвориха от изненада. Онова същество бе насочило към тях цевта на йонната пушка
— Изчезвайте и двамата — нареди дрезгавият глас от отвратителната уста, изкривена в зловеща гримаса.
— Джеф!
Думите излизаха от кървящата уста на чудовището, но се изгубваха в едно неразбираемо гъргорене. Човекът-растение, изглежда, бе забравил в кого отново се беше превърнал. Цялото му тяло силно трепереше и онези от пипалата, които не държаха йонната пушка, се движеха застрашително.
Едно от тях се отпусна внезапно, докосвайки лицето на Холдън, който отскочи встрани и дръпна Хуана извън обсега на ужасните отровни жила.
Тогава чудовището се втурна към кораба, залитна за миг под влияние на фотонното поле около него и се заизкачва по бордовата стълба на главния люк.
— Мръсник! — изрева Холдън. — Подъл мръсник!…
Той понечи да се впусне по следите на човека-растение, който изчезна във вътрешността на люка, но Хуана го спря в последния момент.
— Не, Крис! — извика тя. — Не отивай там! Излишно е вече! Ще ни убият!… Внимавай!
От едно от дулата на бордовите оръдия на Сигнус-X-I изригна кълбо от взривна енергия и се насочи към тях. Холдън се довери на рефлексите си и се хвърли на земята, повличайки със себе си младата жена. Инстинктивно се претърколиха. Кълбото мина над главите им, свистейки, и те усетиха как някаква гореща вълна ги облива. Тревата наоколо се запали. Двамата бързо станаха и се затичаха към близката гора.
Втори изстрел не последва. Онези, които се намираха в кораба, сигурно бяха заети с други неща, вместо да се мъчат отново да ги улучат. Вероятно знаеха, че нищо повече не можеше да им попречи да напуснат Алкория и да осъществят безумната си мечта. Какво значение можеха да имат сега две същества, осъдени да прекарат дните си на една загубена планета в непознатата за хората от техния свят система?…
— Още от самото начало Джеф ни е мамил — едва си пое дъх Холдън, когато се спряха под несигурното прикритие на огромните дървовидни папрати. — Той знаеше, че не може вече да ни държи под психически контрол, и се присъедини към тях!…
— Можеше да ни убие — забеляза Хуана. — С твоята пушка.
— Последен проблясък може би на човешкото съзнание, което временно си бе възвърнал… Но той отново отиде при себеподобните си…
Недалече от тях Сигнус-X-I вече се издигаше над земята, почерняла от газовете на генераторите му.
— Свършено е със света — въздъхна Холдън с безкрайно отчаяние.
Глава XVII
Във вътрешността на шлюзната камера, чийто люк веднага се затвори след влизането му, Джеф Викърс — растението-чудовище, застана за момент неподвижен, стараейки се да събере силите си, които все повече намаляваха. Той мислеше за двете същества извън кораба. Нямаше друг избор… Почувствува, че Крис Холдън беше готов да се пожертвува. Безполезно може би. Вероятността да успее да предизвика верижна реакция, стреляйки по фотонните дюзи с една обикновена йонна пушка, беше едно на сто… Когато другите отвориха люка, той разбра, че може да успее, ако действува сам. В състоянието, в което се намираше, фотонните излъчвания не представляваха голяма опасност за организма му, който явно се разлагаше.
Крис не бе разбрал. Той го бе прочел в последния поглед, който си размениха. Нямаше време да му обяснява… Всяка секунда беше ценна.
Чу ясно йонния изстрел и нещо се сви у него, във вътрешността на това тяло, към което се бе приспособил, но което не предаваше по обичаен начин външните усещания на онова, което му служеше за мозък. Той силно пожела Крис и приятелката му да имат време да се прикрият. Изправи се с мъка и се оказа пред един от себеподобните си — стоеше неподвижно и упорито го наблюдаваше, сякаш искаше да го проучи с мозъчните си вълни. Това същество му вдъхваше същия ужас, както в началото. Той не можеше вече да се уеднакви с тези злосторни същества. Обзе го силна омраза. От нея той почерпи сили да се изправи окончателно. Другият продължаваше да стои срещу него, но вече издаваше видими признаци на раздразнение. Джеф Викърс бе убеден, че обменя телепатична информация с онези, които бяха заети с маневрата… Да действува бързо… Да не му дава време да разбере, че не е вече от техните.