Отровата на Алкория
- Автор: Дастие Дан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Ласкаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровата на Алкория». Краткое содержание книги:
С много трудности и на края на физическите и психическите си сили, екипажът на звездолета открива мечтаната планета. А тя е райска. Планета също като Земята, населена от хора също като земните, с всички изкушения, които може да предложи една райска градина на клетия корабокрушенец. Местното население е с ниво на технологиите близко до това на индианците и сякаш изобщо не се притеснява и не изпитва страх от пришълците от небето. Напротив, всички са весели и безгрижни. Въпреки строгите заповеди, човек от екипажа е намерен в колибата на туземка, и то в състояние, подобно на това на местните хора. Оказва се, че е пил от опиат, наречен талеф, който местните хора консумират и на който дължат своята безметежност. Провинилият се е изолиран в килия, и там претърпява страшна мутация, превръщайки се в чудовище с огромна физическа и психическа мощ, което с лекота успява да държи под своя контрол всички човеци, оказали се достатъчно близо до него. Когато чудовището успява да избяга в гората, на карта е поставено не само успешното завършване на мисията, а и животът на местното население, което сякаш не осъзнава случилото се.
В райската градина на Алкория хората не са единствената разумна раса и, ако командирът Крис Холдън не успее да спре чудовищата, в които се превръща екипажа му, бъдещето на цялата човешка цивилизация ще бъде загубено. Но той открива своя съюзник там, където най-малко очаква…
— Да… мисля, че да, Крис. Пази се и ти — каза Хуана.
— Тръгвай сега… Може би ще се открие възможност да ги притиснем. Но трябва да действуваме бързо. След три-четири часа корабът вероятно ще е в състояние да отлети…
Тя го погледна развълнувана, обърна се рязко и се затича към мястото, където бяха оставили глисера. Холдън гледаше към гората. Четирите чудовища се бяха изгубили в буйната растителност и той се втурна по следите им с пушка в ръка. На два пъти се загуби в гъстите храсталаци. Чувствуваше ударите на сърцето си.
„Те са тук, съвсем близо, тревожно си помисли той. Чувствувам, че са тук…“
Заобиколи едно пространство, осеяно с гигантски папрати, и замръзна на мястото си, потръпвайки от погнуса. На по-малко от пет-десет метра от него четирите чудовища се суетяха нещо в една сравнително открита площ, където почвата беше разровена на места. Той бързо разбра с какво се бяха заели тези кошмарни същества. Две от тях се отправяха вече към него, стиснали между пипалата си цели наръчи талеф. В прошарената сянка на тропическата гора цветята се открояваха с пищните си багри…
Другите двама човеци-растения продължаваха да ровят пръстта, разчиствайки долната част на стъблата на растенията, за да изтръгнат корените им, без да ги повредят.
Двете странни същества, насочили се към него вероятно за да влязат в гората, се спряха нерешително. Той смътно долови вълните им, които стигаха до мозъка му, но бяха много слаби, за да му въздействуват. В тишината на леса отекна тревожен вик, непоносим за опънатите докрай нерви на Холдън, който с отмерено движение задействува зареждащия механизъм на пушката си.
Другите две чудовища се изправиха бързо, изоставяйки работата си, и погледнаха към него. Изглежда, изпитваха предишния страх и не знаеха какво да сторят.
Без да чака повече, Холдън се втурна рязко наляво, за да държи по възможност нещата под свой контрол. Тогава двете намиращи се най-близко същества нададоха дрезгав вик, в който се долавяше свирепият им гняв, и се спуснаха към него с учудваща бързина, захвърляйки наръчите талеф. Холдън не се поколеба дори за секунда и натисна бясно спусъка. Двамата човеци-растения попаднаха в йонния поток, който ги удари силно, закова ги на място и изпепели всичко наоколо. За миг командирът на Сигнус-X-I с ужас помисли дали страшният лъч ще унищожи растителните клетки на тези безформени и отвратителни тела. Обездвижени, двете кошмарни същества се обляха в ореол от странно светлозеленикаво лъчение, но очите им — два тесни процепа, продължаваха да фиксират земянина с неописуема омраза. Превит, Холдън пусна още един откос, околната растителност изчезна, сякаш се изпари във въздуха, и черната земя се оголи в радиус от няколко метра. При втория изстрел, чийто режещ звук процепи тишината, двете чудовища-растения започнаха на свой ред да се стопяват, но много бавно, което свидетелствуваше за изключителната им устойчивост към страхотното лъчение. Постепенно те заприличаха на холографски изображения, после внезапно изчезнаха.
Реакцията на Крис Холдън накара другите двама да спрат неподвижно. Трескаво размахваха пипала и земянинът забеляза, че едно от тях стискаше здраво букет от талеф, чиито цветове преливаха в красиви оттенъци. Изведнъж цветята се раздвижиха, въпреки че нямаше помен от ветрец, и Холдън светкавично усети опасността, която го грозеше. Той отскочи назад тъкмо когато някакъв жълтеникав облак се разстла около цветята и стигна чак до мястото, където секунди преди това стоеше той. Цветен прашец… Прашец от талеф! За миг си помисли какво би станало, ако този облак го обгърне. Еуфорията, предизвикана от цветния прашец, мигновено би го превърнала в подобие на алкорианците…
Същество, неспособно да реагира нормално в подобна ситуация…
Сега вече разбра как Джеф Викърс и неговите хора бяха попаднали в клопката… Тези цветя, тези цветя бяха живи! Те можеха да се подчиняват на телепатичните заповеди на онези чудовища.
Те носеха в себе си другата форма на живот, която съществуваше в латентно състояние на Алкория и която Хуана бе предугадила!
Той се огледа наоколо, задържайки колкото може дишането си, за да не поеме цветния прашец. Сега цветята се намираха от дясната му страна и до него нямаше нито едно от тях. Близка опасност не съществуваше, но трябваше да се действува бързо.
Той стреля към чудовището, което, щом разбра, че атаката не е успяла, се втурна към него с ужасен рев. Холдън кривна наляво, преструвайки се, че иска да побегне. Онова се хвана на уловката и се впусна да го гони, заобикаляйки предпазливо облъченото от йонния поток място, където човекът-растение, засегнат от изстрела, се гърчеше безпомощно. То се движеше със смайваща бързина на мощните си крака и с невероятна пъргавина избягваше издатините на неравния терен.