Отровата на Алкория
- Автор: Дастие Дан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Ласкаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровата на Алкория». Краткое содержание книги:
С много трудности и на края на физическите и психическите си сили, екипажът на звездолета открива мечтаната планета. А тя е райска. Планета също като Земята, населена от хора също като земните, с всички изкушения, които може да предложи една райска градина на клетия корабокрушенец. Местното население е с ниво на технологиите близко до това на индианците и сякаш изобщо не се притеснява и не изпитва страх от пришълците от небето. Напротив, всички са весели и безгрижни. Въпреки строгите заповеди, човек от екипажа е намерен в колибата на туземка, и то в състояние, подобно на това на местните хора. Оказва се, че е пил от опиат, наречен талеф, който местните хора консумират и на който дължат своята безметежност. Провинилият се е изолиран в килия, и там претърпява страшна мутация, превръщайки се в чудовище с огромна физическа и психическа мощ, което с лекота успява да държи под своя контрол всички човеци, оказали се достатъчно близо до него. Когато чудовището успява да избяга в гората, на карта е поставено не само успешното завършване на мисията, а и животът на местното население, което сякаш не осъзнава случилото се.
В райската градина на Алкория хората не са единствената разумна раса и, ако командирът Крис Холдън не успее да спре чудовищата, в които се превръща екипажа му, бъдещето на цялата човешка цивилизация ще бъде загубено. Но той открива своя съюзник там, където най-малко очаква…
За по-малко от минута Холдън успя да премести резервния магнитен излъчвател и да го пусне в ход. Едва видими в полумрака на кабината, трептенията обхванаха безжизненото тяло, стягайки го като в някаква мрежа. Действуващ бързо и ефикасно, Крис Холдън се увери, че чудовището не може да помръдне ни едно от пипалата си, после седна на пасажерското място в глисера и посочвайки на Хуана командното табло, заповяда:
— Заеми се с управлението, скъпа, а аз ще наблюдавам този хитрец.
Докато Хуана Сантос сядаше зад командния пулт на глисера, той зареди още веднъж пушката си, като регулира енергийния й пълнител на мощност, съответствуваща на теснотата на кабината. После се настани така, че да държи оръжието си постоянно насочено към човека-растение, който, изглежда, започваше да се съвзема.
Когато Хуана насочи глисера към алкорианското село, чудовището дойде отново в съзнание и малките тесни процепи, които му служеха за очи, гледаха Крис Холдън с дива омраза.
Но този растителен изрод не бе в състояние да направи и най-малкото движение…
Глава XV
Измина повече от час, откакто Крис Холдън чакаше в глисера, спрял на около стотина метра от алкорианското село, под сянката на палмите, недалеч от плажа. Повече от час, откакто наблюдаваше ужасното същество, опитващо се напразно да се освободи от магнитната мрежа, която парализираше движенията му. Отвратителната твар дрезгаво изръмжаваше от време на време, после внезапно млъкваше. Странният му поглед се устремяваше отчаяно към човека, който го бе победил, и Крис Холдън чувствуваше как мисловните вълни стигат до мозъка му. Чудовището все се опитваше да намери слабото място, за да го подчини на себе си. Ала напразно.
— Не се мъчи, драги — изсумтя Холдън. — Няма да успееш!
Той хвърли поглед към часовника си. Хуана се бавеше. Трябваше й време, за да приготви препарата от кора, но за тях двамата времето се превръщаше в смъртен враг, защото ако Сигнус-X-I напуснеше Алкория, всичко щеше да бъде загубено. И сега човеците-растения, които бяха завладели кораба, сигурно вече знаеха, че се е случило нещо на изпратените в гората четирима от техните. Може би щяха да намерят оцелелия…
Най-сетне Хуана се появи — тичаше към глисера и Холдън въздъхна с облекчение.
— Готово, Крис — каза тя, стараейки се да не поглежда към онова същество, което отново се раздвижи. — Галеа Ивхи ми даде толкова плодове, колкото поисках, и успях да приготвя от тях концентрат за инжектиране…
Тя посочи един прозрачен флакон, пълен с леко опалесцираща течност.
— Донесох и една спринцовка, но…
Тя се осмели да погледне към обездвиженото от магнитната мрежа същество и потръпна:
— Мисля… мисля, че не ще имам смелостта да…
Холдън протегна ръка и каза:
— Ще се опитам аз.
Взе шишенцето и спринцовката и погледна отново към чудовището, което, изглежда, дебнеше и най-малките му движения. Едва доловимите импулси, които безрезултатно атакуваха мозъка му, говореха за някакво смътно безпокойство. Вероятно то разбираше какво става и страхът отново го завладяваше.
— Май си нещо неспокоен, а, драги мой? — каза Крис, за да си вдъхне смелост.
Той бавно напълни спринцовката, без да изпуска от очи уродливото същество, което правеше отчаяни усилия да се отскубне от прегръдката на магнитната мрежа.
— На кое място бихте направили инжекцията? — попита той, хвърляйки бърз поглед към приятелката си.
— Нне… не знам, Крис. Ние нищо не знаем за анатомията на тези същества. Струва ми се, че трябва възможно най-близко до главата. Може би на врата. Все едно, течността би трябвало да се разпространи доста бързо в тези порести клетъчни тъкани.
Холдън се приближи до чудовището, което внезапно нададе ужасен, нечовешки вой. Преодолявайки погнусата, която предизвикваше у него зловонната миризма на гнилоч, идваща от отвратителното тяло, Холдън коленичи до жертвата си, наблюдавайки внимателно края на едно от пипалата, което макар и само донякъде успя да се изплъзне от магнитната хватка на мрежата. Сантиметър по сантиметър опасната лиана със смъртоносно жило в края се опитваше да пропълзи до него.
Той отстъпи, за да излезе от обсега й и потърси пролука в гъстата мрежа от едва видимите силови линии, опасващи парализираното тяло на човека-растение. После доближи иглата до зеленикавия врат.
Без да обръща внимание на ужасните хъркания, които излизаха от зейналата уста, той заби иглата в растителната тъкан и се изненада от съпротивата, която тя оказа. Холдън трябваше неколкократно да опитва, преди да успее да забие иглата както трябва. Необикновената кожа трепереше неудържимо.