Отровата на Алкория
- Автор: Дастие Дан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Ласкаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровата на Алкория». Краткое содержание книги:
С много трудности и на края на физическите и психическите си сили, екипажът на звездолета открива мечтаната планета. А тя е райска. Планета също като Земята, населена от хора също като земните, с всички изкушения, които може да предложи една райска градина на клетия корабокрушенец. Местното население е с ниво на технологиите близко до това на индианците и сякаш изобщо не се притеснява и не изпитва страх от пришълците от небето. Напротив, всички са весели и безгрижни. Въпреки строгите заповеди, човек от екипажа е намерен в колибата на туземка, и то в състояние, подобно на това на местните хора. Оказва се, че е пил от опиат, наречен талеф, който местните хора консумират и на който дължат своята безметежност. Провинилият се е изолиран в килия, и там претърпява страшна мутация, превръщайки се в чудовище с огромна физическа и психическа мощ, което с лекота успява да държи под своя контрол всички човеци, оказали се достатъчно близо до него. Когато чудовището успява да избяга в гората, на карта е поставено не само успешното завършване на мисията, а и животът на местното население, което сякаш не осъзнава случилото се.
В райската градина на Алкория хората не са единствената разумна раса и, ако командирът Крис Холдън не успее да спре чудовищата, в които се превръща екипажа му, бъдещето на цялата човешка цивилизация ще бъде загубено. Но той открива своя съюзник там, където най-малко очаква…
Холдън буквално се хвърли зад един прогнил, повален от вятъра ствол, и неколкократно се претърколи, докато опасните пипала плющяха като камшици над него. Скокът му обърка чудовището за секунда-две, които той използува, за да се изправи бързо на крака. Едновременно с това той сграбчи дулото на пушката, все още загрято от изстрелите. Без да обръща внимание на изгарянията по дланите си, Холдън описа кръг във въздуха с тежкия метален приклад и стовари оръжието както дърварят брадвата си върху отвратителната глава на чудовището. То пое удара и политна назад, диво ръмжейки от гняв и болка. Разярен, Холдън едва успя да избегне стрелналото се пипало, завършващо с жило, на чийто край се бе появила капка от поразяващата отрова, с която човеците-растения убиваха жертвите си. Той стовари още веднъж импровизирания си боздуган върху черепа му, който издаде мек и неприятен звук. Докато Холдън отскачаше светкавично назад, за да е далеч от обсега на движещите се вече по-вяло пипала, човекът-растение подкоси крака, хъркайки ужасно, и политна напред. Падайки тежко на земята, тялото му издаде мек звук и повече не помръдна.
Холдън отчаяно се опитваше да си поеме дъх, да превъзмогне обхваналия го ужас. Не можеше да се отърве от мисълта, че току-що бе убил трима от бившите си другари и тази мисъл ставаше непоносима… Задъхан, той погледна проснатото в краката му същество, питайки се кой ли е бил той. Престън?… Ян Никълс, астрофизикът… Глен Мор или Джеф Викърс?… Слаби тръпки пробягваха по огромното поразено тяло, белезите по растителната плът, нанесени от удара на приклада, изчезваха постепенно, сякаш наранените клетки вече се възстановяваха…
Навярно то беше още живо, но временно се намираше в безсъзнание. Той се попита колко ли време трае това състояние, после вдигна внезапно глава към дърветата.
Глисерът, пилотиран от Хуана Сантос, се спря над него и заслиза бавно към земята, придържан от полето на антигравитационните си генератори.
Прокрадналото се у него отчаяние изчезна като по чудо. Той забрави, че бе убил трима от своите другари по съдба, и се втурна към малката машина, която се полюшваше само на метър от земята. Бе успял да обезвреди едно от тези същества, а сега…
— Той… той е мъртъв, нали? — попита глухо Хуана, загледана в проснатото на земята тяло на човека-растение.
В теменужения й поглед се долавяше и ужас, и страх. Холдън поклати глава:
— Не мисля. Струва ми се по-скоро, че е в безсъзнание. Трябва да действуваме бързо и да го закараме в селото или поне близо до него.
— Но, Крис… ако дойде на себе си?
— Ще го блокирам в магнитната мрежа на глисера. Съмнявам се, че ще може да се освободи, но ако стане опасно, не ни остава друго, освен…
И той показа пушката, уточнявайки:
— Лъчът ги унищожава, и то именно сега, когато не могат вече да ни попречат с мисълта си да използуваме това оръжие.
Хуана се огледа наоколо. Почвата, почерняла там, където йонният поток бе попаднал, не оставяше у нея никакво съмнение.
— Ти уби другите, нали? — каза тя.
— Нямах друг избор — мрачно отвърна Холдън.
— Клетите…
Превъзмогвайки естественото си отвращение, Холдън се наведе над безжизненото същество, което слабо потръпваше.
— Какво смяташ да правиш, Крис? — попита младата жена.
— Сега ще завлека това нещо в глисера. После ще го закарам в селото, за да му дадем по някакъв начин кора. Ти ми подхвърли тази идея. Опасността за нас още не е минала. Те вече не са в състояние да ни въздействуват психически, но онези на кораба, които се готвят да отлетят от Алкория, могат да си послужат с бордовите оръжия, за да се защитят. А можем да им отговорим само с тази йонна пушка, но това не стига. Значи трябва да намерим друг начин да ги обезвредим. И начинът може би е кора. Този плод премахва до голяма степен страничното действие на талефа и ако има несъвместимост между талеф и кора, тя би се проявила под някаква форма у талефските твари!
Той погледна настойчиво младата жена и добави:
— Трябва да направим този опит, Хуана. Въпрос на живот и смърт. Трябва да забравим какво е било това същество преди и да се замислим в какво се е превърнало сега — опасност за Вселената!
Той се наведе отново над уродливото тяло и стисна зъби, когато ръцете му обхванаха безформените крака на чудовището. Допирът беше неприятен. Имаше чувството, че държи в ръцете си нещо студено и лепкаво. Потръпвайки против волята си, той успя да завлече чудовището чак до глисера, да го вдигне и постави на мястото, където преди това бяха пренесли тялото на нещастния Пейвъл.