Безсилието на всемогъщите
- Автор: Ранк Хайнер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нася Кралевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безсилието на всемогъщите». Краткое содержание книги:
На лявото му бедро забеляза метален уред, който се подаваше от джоба на трикото. В горния край той имаше вдлъбнатина. Извади го. Уредът представляваше късо, надебелено в средата тяло, което завършваше в отворен напред двоен конус от златистокафява сплав. Върху тялото бяха монтирани оптичен мерник и призматична цветна скала.
След като го разгледа подробно, Асмо реши, че държи в ръце плазмен емисионен излъчвател, с който можеше да се прави всичко. Той създаваше енергия, служеше като универсален инструмент и оръжие. Във вътрешната заобленост на вдлъбнатината откри регулатор. Няколко предпазливи опита потвърдиха предположението му. Обсегът на действие явно зависеше от мястото, което се докосваше, а енергията — от силата на натиска. Необходими бяха упражнения и усет, за да се борави с ератора, който не бе конструиран за употреба от човешка ръка.
Като начало направи видим емисионния лъч, добавяйки му окраска. Със светлозелен лъч той дълбаеше дупки в подобния на стъкло под, драскаше линии, кръгове и геометрични знаци, изрязваше стружки, правеше ги на топки и отново ги стопяваше върху повърхността на пода.
След тези опити реши да задържи ератора, въпреки че бе ясно — поема значителен риск, тъй като се намираше на чужда територия и притежанието на оръжие можеше да се схване от законните жители като заплаха и да предизвика превантивно нападение. От друга страна, допускаше, че го очакват още редица трудности и че един универсален инструмент може да му бъде от голяма полза. Взе решение, каквото и да се случи, да не използува ератора като оръжие.
През средата на помещението минаваше лъчева стена, която излъчваше рубиненочервена светлина. Зад нея на около двадесет метра се виждаше врата с тънки пластинки. Той се канеше да се отправи нататък, когато погледът му още един път спря на безжизненото тяло. Изпита колебание. Трябваше ли да отмине безразлично и да остави мъртвия на голия под? Искаше му се да потисне пристъпа на сантименталност, но странното чувство на привързаност, което призна сам на себе си, победи. В известен смисъл това бе нещо като брат, създание, излязло от праредиците на човечеството. Добре бе да намери място, където да го положи на спокойствие. Когато се огледа, откри стенна ниша, в която имаше няколко гнездовидни койки. Хвана мъртвия за рамото и го задърпа по стъкления под. Бе учудващо лек.
С ератора отряза парче от драперията, положи джуджето-албинос в една гнездовидна койка и го покри с фолиото.
След това пресече лъчевата стена и се приближи към вратата. Тънките пластинки се разтвориха. Пред него се откри ниска зала, в която в дълги редици бяха инсталирани електронни апаратури. Оглушително шушукане, свистене и бръмчене го удари насреща. Навсякъде между редиците, в плъзгащите се столове и по пода, лежеше мъртъв обслужващият персонал. Това бяха албиноси, същите като този, който Асмо току-що бе положил в гнездовидната койка. Те си приличаха помежду си като яйца, носеха сиви трика и можеха да бъдат различени само по жълтите ивици и по нашивките във формата на ъгъл.
Върху огромен телевизионен екран, който закриваше цялата челна стена на залата, трептяха светлинни сигнали — те изпълваха залата с призрачна светлина: синьо-зелено-синьо зелено… лилаво-жълто-оранжево…
Асмо минаваше бързо покрай редиците. Върху измервателните скали и телевизионните екрани в пълен безпорядък трептяха вълнообразни линии. Прегорели и стопени системи за включване и изключване, изскубнати от електронните блокове, покриваха безразборно пода. Върху плоски транспортни колички стояха приготвени техни заместители, но изглежда не бе останало време да се поставят. Обслужващата група вероятно бе отгатнала приближаващата катастрофа, опитала се бе да я предотврати, но не бе успяла да го направи.
По преценка на Асмо мъртвите бяха около петдесет. Някои от тях имаха леки рани от изгаряне. Но каква бе причината за тяхната смърт? Климатичната инсталация работеше безупречно. Липсваха белези от ударна или топлинна вълна, никой от албиносите не показваше следи на страх или болка. Като че ли всички по едно и също време, насред трескава дейност бяха изненадани от смъртта.
Внезапно го обзе чувството, че повече не може да понася шума и блестящата трепкаща светлина, че всеки момент черепът му ще се пръсне. Обърна се и се запъти към изхода. Когато вратата с тънките пластинки се затвори след него и настъпи тишина, той си отдъхна, спря за секунда и разтърка туптящите си слепоочия. След това седна на една издатина на стената, за да размисли.