Безсилието на всемогъщите
- Автор: Ранк Хайнер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нася Кралевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безсилието на всемогъщите». Краткое содержание книги:
Той повика Лука, за да я осведоми за положението, но не получи отговор. Странно. Колкото и да се мъчеше, Зеко не работеше. Не можеше да се свърже и със Зем. Какво да направи? Имаше време да се върне. Безследното му изчезване в тази постройка не би помогнало никому. От друга страна, един Зеко вън от действие все още не беше причина за паника. Вероятно постройката бе автоматично защитена срещу електромагнитни вълни. Не, нямаше да се върне без определен резултат. Щеше да се довери на своята ловкост, на здравите си нерви и на щастливата си звезда.
Доближи се до дупките, които бяха издълбани в стената на височината на коляното. Те заблестяха в пъстри светлини. Скоро откри, че цветовете преминават от бяло през зелено и синьо в червено и виолетово и с това приблизително отговарят на спектъра на слънчевата светлина. Щом се отдалечеше от отворите, светлината изгасваше.
Тъй като не видя нито стълби, нито друга възможност да напусне залата, отново трябваше да използува тръбата. Приближи се до дупката със светложълт светлинен кръг и се вмъкна вътре. Както бе очаквал, вакуумът го сграбчи. След първите няколко метра тръбата с плавен завой премина от хоризонтална във вертикална, плъзгането се превърна в свободно падане. С бясна скорост той се спускаше отвесно надолу. Внезапно се появи насрещното течение, задържа го, тръбата премина отново в хоризонтална. Следваше къса рампа, той падна на крака, направи няколко крачки и спря.
Намираше се отново в кръгло помещение, само че значително по-малко от първото. Стените, подът и таванът имаха същия светложълт цвят като светлинния кръг горе. От тавана се спускаше познатият комин на камина. Той бе стоманеносин, както и кръглата плоча под него.
На стените имаше четири дупки, разположени една срещу друга. Между тях — кръгообразни плоскости от блестящи в зелено тънки пластинки.
Асмо се отправи към една от кръгообразните плоскости. Тънките пластинки рязко се отделиха. Зад тях се разкри безкраен коридор, осветен в светложълта светлина. От двете му страни — кръгли врати от тънки пластинки.
Когато влезе в коридора, Асмо бе принуден да се наведе, защото височината му не надминаваше метър и половина. След около сто метра в десния ъгъл се натъкна на втори коридор, който продължаваше в две посоки. Тръгна наляво и скоро отново достигна разклонението, което го водеше назад в кръглото помещение. Вероятно то бе центърът, от който коридорите се разпределяха като спици на колело.
Сега Асмо се обърна към една от кръглите врати на коридора. Тънките пластинки отскочиха и той влезе в галерия. Погледът му попадна на голямо помещение с шестоъгълна форма, изпълнено с цилиндрични и кръгли съдове, прозрачни кабели, хладилни серпентини и множество мъждукащи в синьо кутии. Приличаше на спряна химическа инсталация, която всеки момент бе в състояние да заработи отново.
Той обходи помещението в кръг. На няколко метра от края на галерията се намираха ниски поставки, по чиито телевизионни екрани от време на време пробягваха цветни светлинни точки. На две места откри висящи, полирани в черно плочи, които свързваха долното помещение с галерията. Колкото и да напрягаше фантазията си, не можеше да разбере предназначението им.
Отново излезе в коридора и надникна в няколко други помещения. Навсякъде видя същите инсталации. Никъде не откри живи същества, нито дори и най-малки следи, по които би могло да се съди за тяхното присъствие.
И на по-долните етажи всичко бе тихо. Най-после се натъкна на голям брой помещения с форма на пчелни килийки. Те напомняха на тази, в която живееше в подводния град на Маатшапия. Наредбата им го накара да предположи, че бяха предназначени за живи същества. На височина колкото до коляното в стените се опираха яйцевидни койки с диаметър петдесет сантиметра. Те бяха постлани като гнезда на птици с подобни на перушина черни вълма. Навсякъде се виждаха конструкции от етажерки, с плоскости, които можеха да се движат във всички посоки. Виждаха се съдове и кутии, поставки с бели телевизионни екрани, но никъде не можа да открие дръжка или копче, с което да отвори съдовете или да пусне в действие екраните. Намери и редица странни предмети, без да разбере дали служат за практически цели. Може би това бяха инструменти, може би играчки, а може би и изделия на вид приложно изкуство. Но колкото и различни да бяха, те всички притежаваха най-малко една полирана, съвсем гладка повърхност. Най-често тя бе кръгла, понякога овална и имаше големина на детска ръка.