Безсилието на всемогъщите
- Автор: Ранк Хайнер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нася Кралевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безсилието на всемогъщите». Краткое содержание книги:
— По дяволите, проклети гадове! — изкрещя той в отчаян гняв.
Като ударени те се разхвърчаха, издавайки глухи болезнени стенания, бързо се издигнаха нагоре и се шмугнаха в защитния покрив от листа. Постепенно скимтенето им заглъхна и отново премина в обичайното засилващо се и затихващо свиркане.
След като десет минути бе продължил енергично пътя си, без да го сполетят други неприятни произшествия, Асмо забеляза между стъклените колони на дърветата очертанията на странна постройка и се запъти към нея.
Цилиндричната горна част, около десет метра в диаметър, стоеше върху дебел, три метра висок постамент. На пръв поглед постройката напомни на Асмо гигантска бяла торта. По страничната стена на тялото й имаше кръгли дупки, под които минаваше перваз. От средата на плоския покрив перпендикулярно нагоре стърчеше тръба с цвят на месинг.
Асмо внимателно стъпи на червената основа, върху която се издигаше зданието, и заоглежда постамента от всички страни. Материалът бе от еластична тъкан с гладка като стъкло повърхност. Можеше да я мачкаш и дори да я драскаш с нокти, но съвсем скоро тя възвръщаше предишната си форма, като резките изчезваха и вдлъбнатините се заглаждаха, но когато удари по нея с бързо движение, ръката му отскочи като от гумена стена.
Тъй като Асмо не намери никъде процеп по постамента, трябваше да опита да достигне до отворите по външния ръб на диска. Но как? Не можеше да се добере през постамента. Стеблата на дърветата в джунглата, от които вероятно би могъл да си направи стълба, бяха така жилави, че без сечива не би успял да стори нищо от тях.
— Върви ли, Асмо? — чу той Зеко-гласа на Лука. — Открихте ли вече нещо?
Той описа постройката с пълни подробности.
— За какви цели би могла да служи?
— Нямам понятие, Лука. Тъкмо това искам да установя.
— Искате да влезете вътре? Но вие дори не знаете дали е обитаема.
— Контакт с аслотите. Това е целта ни, нали?
— Моля, върнете се, Асмо. За днес е достатъчно.
— Рискът утре няма да бъде по-малък. Ще ви се обадя, когато открия нещо ново.
Тя въздъхна.
— Не ме оставяйте да чакам твърде дълго.
Когато обиколи още веднъж носещия постамент, забеляза, че и червената основна плоча пружинира, когато по нея се стъпва със сила. За да опита, скочи няколко пъти и като подскачаше все по-нависоко и бързо като кенгуру, обикаляйки с подскоци постройката в кръг, се доближи до диска, улови се за перваза и се метна на него.
Той погледна през петдесетсантиметровите кръгли отвори. Всичко бе тъмно и тихо. Изпълнен с любопитство, пъхна главата си.
Тогава вътрешните стени заблестяха в матовожълта светлина. В същата секунда го пое вакуум и с непреодолима сила го изтегли в блестящите тръби. Изпънат, с главата напред, той профуча надолу като вихрушка. След няколко мига стремително спускане насрещно силно въздушно течение забави движението му, докато една преграда-рампа не го спря. Той несръчно стъпи на крака, запрепъва се и с усилие успя да избегне удара.
Намираше се в ниско, кръгло помещение, в чиито стени се редяха отвори и спирачни рампи. От тавана се спускаше нещо, което напомняше гигантски комин на камина и лъщеше като злато! За да погледне вътре, той стъпи върху златната плочка, която се намираше под отвора му. Тя го отхвърли като топка нагоре, мощен вакуум със съскане го всмука в камината и преди още да е разбрал какво става, го издуха във въздуха през една фуния с месингов цвят. Той се преобърна няколко пъти и падна върху плосък покрив.
Ударът бе по-дек, отколкото можеше да се очаква. Все още обзет от страх, той се изправи на колене и се огледа наоколо. Бе се озовал върху постройката, напомняща торта. Опита с юмрук повърхността на покрива. Тя бе също от пружиниращ материал. Флуоресцираше в оранжев цвят. Преди да обрасне с шумата на джунгловата растителност, сградата по всяка вероятност е била видима отдалеч.
Той пропълзя до края на покрива и оттам отново чрез дупките се свлече върху перваза. За да се предпази от неприятни изненади, потърси отвора, през който бе минал, и малко след това се спусна през рампата отново в кръглото помещение. Този път бе подготвен за спиращата движението въздушна струя, затова успя горе-долу да се приземи сигурно на краката си.
Помещението имаше диаметър около петнадесет метра, но бе толкова ниско, че Асмо можеше спокойно да достигне тавана, като вдигне нагоре ръце. Към средата таванът се извиваше леко като купол и бе нашарен на пчелни килийки в светлосин цвят. Разделителните пътечки бяха от златистоблестящ материал, там където се пресичаха, светеха рубиненочервени кристали с големина на юмрук.