Безсилието на всемогъщите
- Автор: Ранк Хайнер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нася Кралевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безсилието на всемогъщите». Краткое содержание книги:
Асмо отново опита да се свърже с Лука. Зеко все още не работеше. Колко глупаво, че не можеше да й разкаже какво бе намерил тук! Може би тя щеше да се сети как да бъдат отворени или пуснати в действие тези загадъчни предмети.
Стаичките за живеене бяха издържани строго в черно-бяло. Асмо не забеляза нито плоскост, нито предмет, нито дори малък съд, който да нарушава това правило. Светлината, която се процеждаше от стените, таваните и подовете бе чисто бяла. В комбинацията на черно и бяло, в заоблените линии, в смяната на светлини и сенки, във всяка форма, във всеки предмет се разкриваше хармонично чувство за стил. Колкото по-дълго време прекарваше в стаичките за живеене, толкова по-силно, по-внушително чувствуваше духа и завладяващата сила на една необикновена култура.
Но къде бяха носителите на тази култура? Никъде не се виждаше безпорядък, разруха или разрушение. Цареше безупречна, почти болнична чистота. Не можеше да се открие нито една прашинка или трохичка, нито и най-дребен остатък от храна или напитка. Всичко изглеждаше съвсем ново, нямаше предмет със следи от употреба или износване. Като че ли всичко току-що бе изработено и всеки момент собствениците щяха да се появят и да влязат във владение на подземния лабиринт от машини и жилища. Защо така безследно бяха изчезнали?
Асмо приседна на ръба на едно от гнездата-койки, за да размисли по въпроса. Дали не се бяха оттеглили, уплашени от него? Навярно не. Нивото на техническите им инсталации водеше до извода, че без затруднение можеха да държат на разстояние нежеланите посетители. А може би бяха напуснали сградата или пък пребиваваха на по-долните етажи? Ако присъствуваха, то във всеки случай трябваше да са забелязали идването му. Защо не се показваха? Под наблюдение ли го държаха? Дали не искаха първо от сигурно разстояние да разберат намеренията му?
Неудобно му стана да седи на ръба на гнездото. Изтегна се върху койката. Вълмото от перушина оживя, притисна се към формите на тялото му, обгърна го. Открити останаха само главата, ръцете и краката му. Що за същества бяха тези, които си бяха направили гнездовидните койки? Той не можеше да си представи, че по образ и начин на живот те приличат на дафотилите, че са сродни на тях. Напротив, това, което досега бе видял, затвърдяваше в него предположението, че става дума за същества от чуждо историческо развитие, от чужд клас интелигентност. От друга страна, това потвърждаваше, че планетата Астилот не можеше да бъде прародина нито на него, нито на дафотилите.
От всички пори на тялото му течеше пот. Гнездовидната койка излъчваше нетърпима горещина. Той се изправи бързо и скочи на пода. Но сега и оттам, и от стените, и от тавана на стаята към него проникваха топлинни лъчи. Хладният преди въздух на помещението само за няколко минути се бе затоплил до четиридесет, дори до петдесет градуса Целзий. Той напусна стаята с надежда да намери прохлада навън.
Но и в коридора температурата значително се бе покачила. По всяка вероятност той бе пуснал в действие апаратура, която, където и да се намираше, духаше към него зноя на пустинен вятър. Колкото и бързо да тичаше по коридора, не можеше да му убегне.
Когато стигна до централната зала, той съблече подплатеното с кожа яке, сакото и ризата си от трико и приседна на една от спирачните рампи, за да си поеме малко въздух. Дойде му на ум, че може би ще се спаси от жегата в някой по-долен етаж. Събра набързо дрехите си и се хвърли в един отвор с тъмносин светлинен кръг.
Падането през тръбата бе необикновено дълго. Когато най-накрая достигна спирачната рампа, той се намери в малка, потънала в пурпурночервена светлина зала с купол. Въздухът бе приятно хладен. За разлика от другаде, тук имаше само една врата с тънки пластинки. Тя бе правоъгълна и висока най-малко два метра. Той се запъти към нея, тънките пластинки се плъзнаха встрани. Пред него се разкри червена камера.
Колебаеше се дали да влезе. Имаше ли смисъл да продължава да търси аслотите? Докато размишляваше по този въпрос, отново облече ризата и якето си. Ако в тази постройка все още имаше живи същества, те отдавна биха се намесили. Очевидно непознатата апаратура владееше всичко, а от нея не можеше да се очаква каквато и да било информация. Затова най-разумно бе да се оттегли. Но как да излезе оттук?
Той се огледа внимателно. Никъде не видя тръба за изкачване или отвор. Камерата оставаше единственият изход. Предпазливо влезе вътре. Зад него безшумно се спусна стена, пътят за отстъпление бе отрязан. Друго не се случи. Асмо потисна надигащото се в него безпокойство и заоглежда един голям колкото чиния диск, вграден в стената на височината на коляното му. По матовосивата му повърхност преливаха цветни сигнали. Скоро откри, че това бе един и същ сигнал, който се повтаряше на кратки интервали.