Безсилието на всемогъщите
- Автор: Ранк Хайнер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нася Кралевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безсилието на всемогъщите». Краткое содержание книги:
В средата на залата се намираше командният пулт във форма на подкова, от чийто център се издигаше гнездовидна койка. Всичко бе тихо, нищо не говореше за непосредствена опасност. Асмо се изкачи по цокъла и се отпусна в гнездото.
Почти в същия миг синкавият полумрак избледня, куполът на залата заблестя в светлозелена светлина. Командният пулт се извъртя към него, измервателните уреди се съживиха, засветиха цветни светлинни сигнали. Върху вдлъбнат екран се появи изображението на коридорите и инкубаторите.
На най-външния край на картината той откри една фигура. Нима това бе албиносът от залата? Разбира се, на гърба му блестяха две нашивки във формата на ъгъл и три ленти. Леко приведен напред, той стоеше неподвижен пред голямо вертикално гнездо от сребърни жички. Изглеждаше съсредоточен, като да се бе задълбочил в молитва.
Асмо скочи и затича в посоката, където трябваше да се намира албиносът. Когато го видя, застана зад един инкубатор, извади ератора и определи измервателния обсег. Действително албиносът предаваше електромагнитни импулси! Ако се съдеше по характеристиката на трептенето, изписана върху цветната скала на ератора, това бяха микровълни.
Албиносът прекъсна за малко.
Тогава дойде отговорът — електромагнити вълни с друга честота. Албиносът водеше диалог!
Кой беше партньорът му? Къде се намираше? Смисълът на сигналите не можеше да се установи чрез ератора. Разбираше се само, че се касае за ритмични честоти.
Асмо излезе от прикритието на инкубатора и внимателно се приближи. Никаква реакция. Застана по-близо. Албиносът сигурно го виждаше и чуваше, но не помръдваше. Асмо се изкашля така, че да се чуе. Албиносът не обърна ни най-малко внимание на присъствието му, изглежда, го интересуваше единствено кореспонденцията с микровълните.
След няколко мига Асмо загуби търпение. Той изрече високо:
— Хей, ти! Какво предаваш? С кого си във връзка?
Албиносът обърна към него лице като маска и за секунда го изгледа с червените си очи без клепачи. След това рязко обърна глава в предишното си положение и отново започна да изпраща импулси. Вероятно същество като Асмо за него нямаше значение нито в добрия, нито в лошия смисъл.
Асмо реши да направи един опит. Бавно се запъти към него и леко го допря с края на дръжката на ератора.
Албиносът веднага направи две крачки назад. Асмо го докосна втори път. Той отново отстъпи. При третия опит престана да предава и внимателно погледна Асмо, като че ли искаше да проучи загадъчното му държане.
— Как се казваш? Имаш ли име? Можеш ли да говориш? — Асмо посочи устата си и взе да прави говорни движения. — Лалала! Ла-ла-ла!
Албиносът се пулеше втренчено. Хоботът и гръклянът му конвулсивно потрепваха, но от тях не излизаше звук.
— Разбирам! Ням си, приятелю, лишили са те и от глас. Тогава ще намерим друга възможност, за да разговаряме. Искаш ли да опитаме със Зеко? Може би той работи в обсега на микровълните.
Той мина на Зеко и тъй като знаеше, че няма да има успех с артикулирани звуци, започна със сигнален ритъм:
— Лалала, ла-ла-ла, лаа-лаа-лаа!
Албиносът още не се поддаваше на въздействие. Само се пулеше.
— Добре — въздъхна Асмо, — тогава ще ме придружиш, приятелче. В тебе се съдържа информация, от която спешно се нуждаем. С малко време и разсъждаване, ще стигнем до нея. Съвсем не мисля, че си толкова глупав, колкото изглеждаш. И така, напред, да вървим.
Той протегна ръка към рамото на албиноса.
— Хей, ти! Лалала! — чу се изведнъж глас зад него. Той звучеше смачкан и кух, като че ли излизаше от консервна кутия.
Асмо се обърна уплашено. Притежаваше достатъчно присъствие на духа, за да скрие веднага ератора в якето си. Не се виждаше никой. Светлозеленото сияние от купола постепенно бе избледняло, отново цареше полумрак.
— Кой говори там? — попита той. Гласът му леко трепереше, толкова силно го бе изплашило призрачното обаждане. — Има ли някой?