Новозавладените звезди

— Не разполагаме с банките, вярно, но ние самите можем да станем източници на зародишни клетки, Пол. След малко ще го обясня. — Шатвикс се обърна към Солтънстол. — Мартин, какво би казал да влезем в морето? Някога, много отдавна, сме излезли от него, може отново да излезем от него тук, на Хайдрот.

— Безполезно е — веднага отвърна Солтънстол. — Идеята ми харесва, но не мисля, че на тази планета някога са чували за Суинбърн или Омир. Ако разглеждаме това само като проблем на колонизирането, като че самите ние не сме намесени в него, не бих дал дори последния си грош за „епи ойнопа понтон“48. Еволюционното напрежение там е твърде високо, конкуренцията от другите видове ще възпира развитието; заселването на морето трябва да е последното нещо, което да опитаме, не първото. Преди заселниците да успеят да научат нещичко, те ще бъдат излапани.

— Защо? — попита Ла Вентура. Отново му беше трудно да успокои чувството за смърт в стомаха си.

— Юнис, сред твоите морски мешести има ли такива, които приличат на португалски боен кораб? — попита Солтънстол.

Екологът кимна утвърдително.

— Това е отговорът на твоя въпрос, Пол — обърна се Солтънстол към Ла Вентура. — Морето се изключва. Ще стане в сладка вода, където съперничещите си същества не са толкова ужасни и има повече места за криене.

— Няма да можем да си съперничим с медузите, така ли? — попита Ла Вентура и преглътна.

— Не, Пол — отвърна Шатвикс. — Поне не с толкова опасни екземпляри. С пантропията се създават изменени видове, а не богове. Взимат се човешки ембрионални клетки (в този случай ще бъдат от нас, след като банката ни е унищожена при катастрофата) и се ориентират генетично към такива организми, които са в състояние да живеят в дадена сносна среда. Резултатът ще бъде човекоподобно създание, при това интелигентно. Обикновено то повтаря и особеностите от личността на дарителя, понеже често пъти измененията се извършват повече във формата и строежа, отколкото в съзнанието на новополучения индивид.

Но памет не може да се предава по наследство. В новото обкръжение адаптираният човек е по-безпомощен от дете. Той няма история, техника, прецеденти, няма дори език. Обикновено в проектите за колонизиране, както стана на Телура, заселващите екипи повече или по-малко му дават някои елементарни познания, преди да му оставят планетата на разположение, но ние няма да живеем толкова дълго, че да дадем подобни указания. Ще се наложи да подготвим за нашите потомци многобройни вградени защити и да ги поставим във възможно най-благоприятната среда, така че поне някои от тях да оцелеят, като се учат само от опита си.

Пилотът помисли върху казаното, но не му хрумна нищо, от което бедствието да не продължаваше да му изглежда все по-реално и по-близко с всяка измината секунда. Джоан Хийт леко се премести към него.