Новозавладените звезди

— А дишането?

— Хм — позамисли се Солтънстол, — предполагам — трахейни бели дробове, каквито имат някои паякообразни. Могат да бъдат снабдени с междуребрени дихателни отвори. Ще притежават способността постепенно да привикват към атмосферен въздух, ако решат някога да излязат от водата. За да се подсигури тази вероятност, бих предложил носът да се остави, за да запази носната кухина като част от носоглътката, но и да се раздели от ларинкса с клетъчна мембрана, която се снабдява с кислород по-скоро чрез пряко оросяване, отколкото чрез кръвообращението. Такава мембрана не би съществувала много поколения, щом организмът започне да прекарва дори част от времето си извън водата; ще живеят две-три поколения като земноводни, а после един ден внезапно ще открият, че отново дишат през ларинкса.

— Находчиво! — възкликна Шатвикс.

— Освен това, д-р Шатвикс, предлагам да се размножават със спори. Като воден обитател, нашият Адаптиран човек ще има неопределена продължителност на живота си, но ще трябва да му осигурим един размножителен цикъл от около шест седмици, за да запази числеността си в периода, когато трупа опит, така че ще се наложи известно прекъсване за определен интервал през активната му година. В противен случай той ще се сблъска с останалите организми, преди да знае достатъчно, за да се справя с тях.

— И ще е най-добре, ако нашите заселници прекарват зимата в хубава, здрава раковина — съответно добави Юнис Уагнър. — Така че отговорът очевидно е размножаването със спори. То е характерно за много други микроскопични създания.

— Микроскопични ли? — изумено запита Фил.

— Разбира се — отвърна развеселен Шатвикс. — Не е съвсем лесно да натъпчеш човек, висок шест стъпки, в локва, дълбока две стъпки. Но това води до друг въпрос. Ще имаме сериозна конкуренция от страна на ротаториите, а множество техни представители не са, точно казано, микроскопични; а има и първаци, които могат да се видят с просто око, поне очертанията им си личат на осветен фон. Мисля, че вашият заселник не бива да е много по-малък от 250 микрона, Солтънстол. Дайте им възможност да спечелят борбата.

— Смятах да ги направим два пъти по-големи.

— Тогава те ще бъдат най-грамадните твари в своята среда — заяви Юнис Уагнър — и изобщо няма да развият някакви умения. Освен това, ако ги направите големи приблизително колкото ротатория, това би ги подтикнало да изгонят строящите къщички организми и да заемат техните убежища, за да ги използуват като жилища.

Шатвикс кимна.

— Добре, да започваме. Докато пантропистите се уточняват, не е зле ние, останалите, да измислим как да оставим някакъв писмен документ на тези хора. Ще издълбаем микроскопичния запис върху устойчиви на корозия метални пластинки с такива размери, че нашите колонисти лесно да боравят с тях. Можем да им обясним съвсем просто какво се е случило и между другото да подметнем, че Вселената е нещо повече от това, което представляват техните локви. Един ден те може да го разгадаят.