Новозавладените звезди
- Автор: Блиш Джеймс Бенджамин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Златарева-Чичкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Новозавладените звезди». Краткое содержание книги:
— Имам въпрос — обади се Юнис Уагнър. — Ще ги осведомим ли, че са микроскопични? Аз съм против. Това би обременило цялата им ранна история с митология за богове и демони, без която ще бъдат по-добре.
— Да, ще ги осведомим — отвърна Шатвикс. И от промяната на тона му Ла Вентура заключи, че в този момент той говори като старши на тяхната експедиция. — Тези хора ще принадлежат към човешката раса, Юнис. Ние искаме от тях да си пробият път и да се върнат в обществото на хората. Те не са играчки, та вечно да бъдат предпазвани от истината в една сладководна утроба.
— Пък и през целия период на ранната си история те няма да успеят да преведат документа — забеляза Солтънстол. — Ще трябва да създадат собствена писменост, а ние няма да можем да им оставим някакъв Розетски камък51 или какъвто и да било ключ. Докато настъпи времето, когато ще могат да дешифрират истината, те сигурно ще бъдат подготвени за нея.
— Ще запиша това официално — неочаквано се обади Венецуелос. И с това приключиха обсъждането.
А после в общи линии всичко приключи. Дадоха клетките, които щяха да са необходими на пантропистите. Ла Вентура и Джоан Хийт тайно отидоха при Шатвикс и помолиха да участвуват заедно, но ученият каза, че микроскопичните хора ще бъдат хаплоидни, а за да се постигне клетъчна микроструктура с ядра, дребни колкото на Земните рикетсии52, всеки трябва да даде зародишни клетки самостоятелно, няма да има нужда от зиготи. Така че дори тази утеха им бе отказана — и в смъртта нямаше да имат деца; всеки щеше да остане сам както преди.
Помогнаха, доколкото можаха, да се състави текстът на посланието, което трябваше да бъде нанесено върху металните листове. Записаха моделите на всяка личност. Направиха и това усилие… Вече започнаха да огладняват; морските раци, единствените животни на Хайдрот, достатъчно големи, за да стават за ядене, живееха във вода, прекалено дълбока и студена, и нямаше как да се препитават с тях.
След като Ла Вентура бе включил контролното си табло (безполезен жест, превърнал се обаче в навик, който той бе научен да уважава и който по необясним начин правеше нещата малко по-поносими), той излезе от играта. Седна сам в отдалечения край на скалната издатина, гледаше как огнената Тау от Кит залязва и хвърляше камъчета в близкото езерце.
След миг Джоан Хийт тихо пристъпи зад него и също приседна. Той хвана ръката й. Силният блясък на огненото слънце сега бе почти угаснал; двамата го гледаха как изчезва, докато Ла Вентура мрачно се питаше кое ли безименно езерце щеше да бъде неговата Лета53.
Естествено, той никога не узна това. Не го узна никой от тях.
Цикъл първи
В едно забравено кътче на Галактиката водният свят на Хайдрот безкрайно лети около червената звезда Тау от Кит. Месеци наред неговият единствен малък континент е бил засипан със сняг, а и многобройните вирове и езера, пръснати по континента, са били сковани от лед. Сега обаче червеното слънце се премества в небето на Хайдрот все по-близо и по-близо до зенита, снегът се втурва като стремителен порой към вечния океан, а ледът се оттегля към бреговете на езерата и мочурите…
1.
Първото нещо, което достигна съзнанието на спящия Лавън, бе един слаб, пресеклив и скърцащ звук. Той бе последван от чувство на тревога в тялото му, сякаш светът, а с него и Лавън, се люлееха напред-назад. Той се размърда неспокойно, без да отваря очи. Неговата безкрайно забавена обмяна на веществата го караше да се чувствува вял и отпаднал, а и клатушкането не го ободряваше. Въпреки това, щом се помръдна, и звукът, и движението станаха по-осезаеми.
Изглежда, трябваше да минат няколко дни, за да изчезне замайването от мозъка му, но каквато и да бе причината за този смут, тя не му даваше покой. Лавън изстена, с мъка отвори клепачите си и замахна рязко с едната си ципеста ръка. На фосфоресценцията, която се получи от движението на пръстите му, той видя, че гладките кехлибарени стени на кълбовидната му черупка бяха здрави. Опита се да погледне през тях, но можа да види само тъмнината навън. Е, това беше естествено — светлина се образуваше от околоплодната течност в спората, но не и от обикновената вода, независимо колко силно се раздвижва.
Това, което поклащаше кълбото отвън, пак беше там — чуваше се същото шушнене от търкането му в черупката. „Вероятно някой любопитен диатом54 — сънен помисли Лавън — се опитва да си пробие път през преградата, понеже не му стига умът да я заобиколи. Или подранил ловец, копнеещ да опита късчето месо вътре в спората.“ Е, нека се мъчи — Лавън все още нямаше намерение да чупи черупката. Течността, в която бе спал толкова месеци, бе възпирала процесите в тялото му и бе забавила реакциите му. Излезеше ли във водата, той отново трябваше да диша и да търси храна, а от монотонния мрак там му ставаше ясно, че навън още беше съвсем ранна пролет, за да започва да мисли за това.
51
Име на селище, където при влизането на Наполеон е била открита плоча с надпис на два езика, която е послужила за разчитане на египетските йероглифи. — Б.р.
52
Болестотворни бактерии. — Б.р.
53
В древногръцката митология — реката на забравата в подземния свят. — Б.пр.
54
Микроскопично жълто-зелено водорасло, чиито клетки имат твърда силициева обвивка. — Б.р.