Удряй където боли

— Джош ми каза, че когато Тери си е отишъл, сякаш някой й е отнел слънцето. Какво е станало с него? Къде е той? Още от самото начало ми се струва, че това е ключът към всичко останало.

— Добре, и така да е. Какъв е следващият ни ход?

— Ще отида да поговоря с мисис Торсън. Само тя е в състояние да каже какво става с дъщеря й. Двамата души, от които бихме могли наистина да научим какво всъщност се е случило, са Джош и Хана Смедли. Съжалявам, Бил, но ще трябва да се върнеш и да продължиш да наблюдаваш къщата. Аз ще посетя мисис Торсън и ако имам късмет, ще успея да разбера нещо.

Бил простена.

— Добре. Щом смяташ, че е нужно… Да тръгваме.

На излизане от ресторанта, Бил попита:

— Докога искаш да стоя там? Цяла нощ ли?

— Ослушвай се, Бил. Опитай се да разбереш какво става. След като поговоря с мисис Торсън, ще дойда при теб. Изчакай ме.

Минахме покрай къщи, колкото да взема колата си и се отправихме към резиденцията на Торсън. Бил продължи по пътя към малката къща, а аз спрях пред оградата до входа за голямата.

Когато се приближавах в ситния дъжд, видях, че всички прозорци са тъмни, без тези на Джош Смедли.

Очевидно мисис Торсън беше излязла. Поколебах се известно време и реших пак да поговоря със стария негър. Беше към девет и половина. Помислих си, че може би тя ще се върне скоро и дръпнах верижката на звънеца. Вратата се отвори, едва когато направих това четири пъти.

Джош се втренчи в мен.

— Мистър… Уолъс — каза той, — мисис Торсън я няма.

— Искам пак да говоря с теб, Джош — отговорих аз и се промуших вътре с рамото напред.

Той ме пусна и се заклати след мен по дългия коридор към стаята си. Личеше си, че е пил много. Влязохме и седнахме. На масата до него имаше бутилка скоч и полупразна чаша. Джош сви черните си ръце в скута си и ме погледна със стъклен поглед.

— Чу ли за Ханк?

— Да, мистър Уолъс. Предупреждавах го, предупреждавах го… но той само ми се смееше. Смяташе, че някой друг ще се погрижи за него. Моля се сега най-после да е намерил покой…

— Спомена, че Тери и Анджи са били много близки — казах аз. — Колко близки, Джош? Искам да знам точно.

— Не разбирам, мистър Уолъс.

— Помисли си, Джош. Колко близки бяха?

— Тя го боготвореше. Когато той отиваше в музикалния салон, за да свири, тя седеше с часове на стълбите пред вратата и слушаше. Ето колко близки — Джош поклати тъжно глава и отпи глътка уиски.

— Когато мистър Тери напусна дома, тя се промени. Стана ужасна. Само жена ми можеше да се справя с нея.

— Според мен, в състоянието, в което е била, Анджела е решила, че Тери ще се върне, ако мистър Торсън умре. Той се е махнал заради баща си. Имам ли право да мисля така?

Джош се размърда смутено.