Удряй където боли

— Разбира се. А какво ще правиш ти?

— Ще отида до общежитието „Брейкърс“, за да поговоря с портиера. Може би Мински е при Доли. Каквото и да прави, където и да го прави, целта ми е да го намеря — Допих кафето си. — Добре, Бил, разбрахме се. Ще се залепиш за Анджи. До довечера.

Слязох долу и тръгнах към „Брейкърс“.

Беше към единадесет. Отново заварих портиера в приземния етаж, подпрян на дръжката на метлата и зазяпан в пространството. Когато ме видя, свинското му лице просветна.

— А, пак си ти — посрещна ме той. — Намери ли Зиглер?

— Не. Сега търся друг. Виждал ли си нисък набит човек с бяло сако и широкопола шапка?

Той се отпусна още повече върху дръжката на метлата.

— Много хора влизат и излизат от тази дупка.

— Не ме интересуват многото хора. Интересува ме един. Нисък, набит, с бяло сако и широкопола шапка.

— Може — отговори портиерът и ме изгледа продължително — и да съм го виждал.

Извадих портмонето си и му подадох десетдоларова банкнота.

— Това ще опресни ли паметта ти?

Той грабна банкнотата, целуна я и я мушна в джоба на мръсната си фланела.

— Аха. Той е сутеньорът на Доли. Отбива се при нея от време на време. Предполагам, че му дава пари — Портиерът направи няколко движения с метлата, ужким мете. — Не е редно да приказвам за наемателите, мистър. Това няма да им хареса.

— Ако сам не им кажеш, няма как да разберат.

Той се почеса по косматата ръка.

— Сигурно е така.

— Опиши ми по-подробно този човек.

— Не, мистър. Това няма да му хареса, а аз никак не искам да си имам неприятности с него.

Извадих още една десетдоларова банкнота, сгънах я и вдигнах вежди в очакване. Той впи поглед в нея.

— Това за мен ли е?

— Може би. Искам да ми опишеш как изглежда този човек.

Портиерът се замисли и кимна:

— Както каза ти. Нисък, зъл. Виждал съм го само два пъти, но ми е достатъчно. Като че ли някой го е настъпил по муцуната, когато е бил малък — плосък нос, ниско наклонено чело — всеки ще се изплаши от него.

Той отново впи очи в банкнотата.

— Това наистина ли е за мен?

— Каква е косата му? Тъмна, светла?

— Не знам. Той е от ония изчанчени типове, които си бръснат главите. Сигурно затова ходи с шапка. Темето му е гладко като яйце — Продължи да гледа банкнотата. — Даже и веждите си е избръснал.

„Най-накрая“ — помислих си аз. Сега поне знаех какво да търся. Дадох му десетте долара.

— Често ли идва тук?

Портиерът сви рамене.

— Не знам. Нямам много време да стоя на входа. Снощи беше тук. Дойде, когато изкарвах навън кофите за боклук. Може още да е при курвата си.

— Добре — казах аз, — ще се видим пак.

Оставих го и се качих до апартамента на Доли Джилбърт. Приближих се предпазливо, без да вдигам шум.

На дръжката на вратата беше окачена табела: