Удряй където боли
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Удряй където боли». Краткое содержание книги:
Източник: http://namerimi.com/products/Удряй+където+бол+208650
Мисис Смедли замълча, за да попие потта, която се стичаше по лицето й.
— Той не позвъни. Влезе направо. Бях в кухнята и готвех. Седна ей там и си свали шапката. На главата му нямаше нито един косъм и лицето му беше като на самия Дявол. Тъкмо щях да вляза тук, когато го чух да казва, че знае къде е Тери. Спрях и започнах да слушам. Мис Анджи изведнъж се промени напълно, сякаш се съживи. „Къде е?“ — попита. Мъжът й каза, че брат й не желае никой да знае къде се намира. Жънел успехи със свиренето си, изпращал й поздрави. После премина към деловата част. Каза, че се грижел за безопасността на брат й, но не можел да го прави за едно „благодаря“. Поиска от нея всеки месец да ходи в „Черната кутия“ и да оставя по десет хиляди долара. Докато носела парите, брат й щял да бъде в безопасност. Ако престанела, някой щял да му натроши ръцете с чук и той никога повече нямало да може да свири. За да го пази, му трябвали пари.
Мисис Смедли отново избърса лицето си.
— Това стана преди десет месеца. Мис Анджи се съгласи да плаща. Мъжът с ужасното лице й обясни къде е „Черната кутия“. Трябвало само да ходи там на първо число всеки месец и всичко щяло да бъде наред. Там щяла да срещне стар приятел. Разбира се, това е синът ми. Да не беше се раждал! — Хана Смедли удари коленете си със свити юмруци. — Опитах се да говоря с мис Анджи, но напразно. Не искаше и да чуе. Опитах се да й обясня, че всичко това е измама и че онзи едва ли знае къде е брат й. Не искаше да слуша. Продължаваше да пищи: „Да счупят тези хубави ръце с чук!“ Така че, всеки месец тя вземаше парите от банката и ги даваше на сина ми. От друга страна, това сякаш я успокояваше. По-лесно се справях с нея. Нямаше какво да направя, така че само се грижех за нея, доколкото мога.
Скоро след това същият мъж дойде отново. Аз пак подслушвах от кухнята. Каза й, че ако му даде сто хиляди долара, ще може да й уреди среща с брат й. След това дойде ти и й каза, че брат й е наследил точно толкова, и че го търсиш, за да си ги вземе. Освен това ти й каза, че е достатъчно Тери да се яви в банката и веднага ще получи парите. Мис Анджи ги искаше, за да може да се види с него отново. С безумния си мозък тя реши да намери някой, който да се представи за Тери, и да ги вземе. Наистина искаше да ги даде на онзи, за да види брат си отново. Отиде при Ханк и той намери човек. Знаеш какво стана после. Анджи се върна в ужасно състояние. Държеше се като подивяло животно. Уплаших се и се затворих в кухнята, а тя не преставаше да крещи. „Ще му дам да разбере на този кучи син — викаше. — Сигурно има гадже. Ще говоря с Ханк и ще му дам да разбере!“ След това излезе някъде с колата. Не се прибра няколко часа. Върна се доста по-спокойна. „Дадох му да разбере“ — каза ми. Нямах представа какво е станало, докато не прочетох във вестниците за смъртта на онова момиче — Тя потрепери. — Съжалявам, но Анджела е луда.
Помислих си за Сузи — киселината, болката, връхлитащият камион.
— Какво ще стене сега с Анджи? — попитах аз. Мисис Смедли сви отчаяно големите си рамене.
— Ще я приберат в лудницата. Казват му психиатрична клиника. Слушах, докато лекарите говореха с мисис Торсън. Казаха, че това, от което боледува дъщеря й не се лекува. Нямало никаква надежда. Единственото, което можело да се направи, било да я тъпчат с успокоителни и да я държат затворена. Мисис Торсън не възрази. Мис Анджи все едно че е мъртва.
Нищо повече не исках да слушам. Нищо повече не ме интересуваше. Станах.
— Ако мога да направя нещо за теб, кажи ми. С кола съм, мога поне да те закарам до града — предложих й аз.
Тя ме погледна и поклати глава.
— Не ми трябва ничия помощ. Върви си. Отивам при нашите.
Останах за малко в градината, заслушан в далечния рев на колите.