Удряй където боли
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Удряй където боли». Краткое содержание книги:
Източник: http://namerimi.com/products/Удряй+където+бол+208650
Посрещна ме Уоли, управителят, който отново ми показа блестящите си зъби.
— Мис Уилис ви очаква, мистър Уолъс — каза той. — Вече знаете къде, нали?
По това време почти нямаше клиенти. Единствени келнерите трескаво зареждаха масите и се готвеха за наплива в по-късните часове.
Аз кимнах, изкачих се по стълбите, почуках на вратата и заварих Сандра на масата, стиснала цигара между тънките си пръсти.
— Здрасти, Дърк — поздрави тя. — Този път ще трябва да бързаме. Джо ще се върне в седем.
Седнах срещу нея.
Още веднъж почувствах въздействието на сексапила й. В небесносинята си рокля изглеждаше зашеметяващо. Зелените й очи бяха все така хладни и пресметливи.
— Видях Мински и мисля, че знам къде мога да го намеря — казах й аз.
Тя реагира моментално. Зелените очи засвяткаха:
— Видял си Мински!? Как така?
Разказах й съвсем кратко какво ми беше казал портиерът в „Брейкърс“ как проследих Доли и широкоплещестия мъж с черната шапка, как стигнах до италианския ресторант, как Доли си отиде, а този, за когото бях сигурен, че е Мински, излезе с някакъв друг.
Казах й, че този друг вероятно е Сол Хармас и живее в една къща на края на крайморския булевард.
— Точно така! — възкликна тя. — Точно там живее! Къщата му прилича на ранчо. Волински я построи по предложение на баща ми. Охраняват я съвършено. Докато Мински е там няма никакъв шанс да се доберем до него. Никакъв!
— Добре. Ще почакаме. Все някога ще изпълзи. Тогава ще действаме. Ще го пипнем навън.
Усмивката й беше най-зловещото нещо, което някога съм виждал на женско лице.
— Ти не знаеш как изглежда. Аз знам. Какво предлагаш да направим, когато се покаже?
— Трябва да го пипнем. Искам го жив. Искам да се мъчи. — Лицето й отново се превърна в каменна маска.
— Знаеш ли, имам чувството, че да се опитваш да хванеш Мински е все едно да се опитваш да уловиш тигър с мрежа за пеперуди.
Тя стана.
— Винаги може да се намери начин. Ще измисля нещо. Джо заминава за три дни в Ню Йорк. Ще се видим тук в четвъртък.
Четвъртък беше денят преди първи. Кимнах.
— Добре. Тук.
Тя също кимна, потупа ме по рамото, усмихна ми се хладно и излезе.
Останах замислен в продължение на няколко минути, след това излязох на улицата, качих се на колата и подкарах към къщи.
8
Чух Бил да отключва доста след десет часа. Бях прекарал известно време с чаша скоч в ръка, дълбоко замислен.
Дъждът отново валеше и чувах как капките бият по прозореца. Когато вратата се отвори, аз скочих, готов да налея и на него, но само един поглед към лицето му и лъщящия от дъжда шлифер, ме накара да се замисля.
— Не казвай нищо! — възкликна той. — Искам да ям! Мога да изям пържола колкото бюрото ти! Хайде! Тръгваме!
— Успокой се, Бил. Трябва да ти кажа някои неща.
— Ти си мислиш така. Аз съм гладен. Осем часа стоя на дъжда само с един хот-дог в корема! Не се издържа повече! Никакви приказки! Отиваме да ядем!
Познавах добре Бил, затова си облякох шлифера, заключих апартамента и тръгнах с него към колата, която беше наел.
Едва четиридесет минути по-късно, след като погълна огромна пържола в лучен сос и купчина пържени картофи, той започна отново да прилича на човек, а не на умрял от глад емигрант.
В това време аз похапвах салата от раци и го наблюдавах. Когато забелязах, че започва да се отпуска, заговорих:
— Виждам, че не ти е било лесно, Бил. Имаш ли какво да ми кажеш?
— Още не — отсече той и поръча двойна порция ябълков пай.
Продължих да чакам с нарастващо нетърпение.
Най-накрая, доволен, той ми се ухили:
— Ей, Дърк! Точно за това си мечтаех!
— Попитах те, дали имаш какво да ми кажеш — припомних му аз, вече на края на търпението си.
— Съжалявам, Дърк, но бях умрял от глад — отговори той. — Да, случиха се много неща. Вися пред къщата на Анджи от единадесет тази сутрин. От нея — ни следа. Някъде преди обяд излезе мисис Смедли с пазарска чанта в ръка и подкара костенурката. Десет минути по-късно се появи и Анджи. Валеше доста силно, а тя беше само по фланелка и джинси… и тъмните очила. Започна да се разхожда из двора на дъжда. Бях скрил колата добре и можех да я виждам без да излизам. Обикаляше като дива котка в клетка. Стори ми се, че си говори сама. От време на време си удряше главата с юмруци. Не беше приятна гледка. На няколко пъти сиря и вдигна ръце към небето, след това продължи да си говори сама. Имаше вид на побъркана. После се върна в къщата и трясна вратата.