Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Въпросът и накара Мамут да се замисли. Той искаше да даде напълно достоверен отговор на Айла.
— За Крози това би било истински проблем, Айла. Обикновено човек без роднини бива приет в друго огнище, но тя създава толкова неприятности, че няма много желаещи да я приберат. Вероятно би намерила достатъчно храна и място за спане във всеки бивак, но не след дълго биха я накарали да си върви, така както са били принудени да напуснат собствения си бивак след смъртта на първия мъж на Фрали.
Старият шаман направи гримаса и продължи:
— Фребек също не е сред най-сговорчивите. Майка му беше с много ниско положение. Малко бяха качествата, с които можеше да се похвали. Известна бе със страстта си към бозата. Така че той поначало е с малки възможности. Обитателите на неговия бивак искаха да се отърват от Крози и не ги беше грижа, че и той ги напуска. Отказаха да платят каквото и да било. Затова Булчинската цена на Фрали беше толкова ниска. Тук са само благодарение на Нези. Тя убеди Талут да се застъпи за тях, затова ги и приеха. Но някои от нашите вече съжаляват.
Айла кимна с разбиране. Обяснението бе хвърлило известна светлина върху ситуацията.
— Мамут, какво…
— Нуви! Нуви! Олеле Майчице! Задушава се! — дочу се внезапният писък на жена.
Няколко души се бяха скупчили край нея и тригодишната и рожба, която кашляше и пръскаше слюнки, мъчейки се да си поеме дъх. Някой удари детето по гърба, но това не помогна. Останалите стояха наоколо и се опитваха да дават съвети, но се чувстваха все по-безпомощни като гледаха как момиченцето посинява без да може да си поеме дъх.
6
Айла си проби път през тълпата и стигна да детето, когато то вече губеше съзнание. Тя вдигна момиченцето, седна и го сложи напреко в скута си. След това пъхна пръст в устата му, за да види дали ще може да открие преградата. Когато опитът и се оказа безуспешен, Айла се изправи, обърна детето, хвана го с една ръка през кръста, така че главата и ръцете му да висят надолу и го удари силно между плешките. После обгърна изотзад отпуснатото телце и го дръпна рязко.
Всички се бяха отдръпнали и със затаен дъх наблюдаваха жената, която изглежда знаеше какво прави и която, мъчейки се да отпуши гърлото на момиченцето, водеше борба на живот и смърт. Детето бе престанало да диша, макар че сърцето му все още биеше. Айла го положи на пода и коленичи до него. Съгледа една дрешка — анорака на момиченцето, и я напъха под врата му, за да държи главата му изтеглена назад, а устата му — отворена. След това жената запуши малкото носле, закри устенцата на момиченцето със собствената си уста и пое дълбоко дъх, засмуквайки рязко въздух и създавайки вакуум в гърлото му. Удържа на създалия се натиск дотогава, докато самата тя едва не остана без дъх.
Сетне неочаквано се чу приглушено „пук“ и тя усети как някакъв предмет влетя в устата и и едва не заседна в собствената и гърло. Айла вдигна глава и изплю парче кост с хрущял и прилепнало към него месо. Тя пое дълбоко въздух, отметна назад косите си, за да не и пречат и прилепяйки отново устни до детската устичка, вдъхна собствения си живителен дъх в неподвижните бели дробове. Малкият гръден кош се повдигна. Тя повтори действието още няколко пъти.
Изведнъж детето започна отново да кашля и да пръска слюнка, а после пое въздух само — шумно и продължително.
Когато Нуви започна да диша нормално, Айла и помогна да седне и едва тогава забеляза сълзите на облекчение по лицето на Трони при вида на спасената си щерка.
Айла навлече анорака през глава, отметна назад качулката и хвърли поглед към другия край на редицата от огнища.
Край последното огнище, това на Зубъра, видя Диджи, която решеше назад гъстата си кестенява коса и я навиваше на руло докато разговаряше с някой, седнал върху един от одърите. През последните няколко дни Айла и Диджи бяха станали добри приятелки и обикновено излизаха заедно сутрин. Диджи пъхна в косата си фуркет — дълга и тънка, съвършено гладка игла, изрязана от бивник зъб на мамут — и махна на Айла да я почака.
На едно легло край съседното на Мамутското огнище седеше Трони и кърмеше Хартал. Тя се усмихна на Айла и и даде знак да приближи. Айла влезе в очертанията на огнището, назовано Огнище на Северния елен, седна до нея, а после се наведе да погука на бебето и да го погъделичка. То пусна гърдата за миг, засмя се и зарита с крачета, а сетне отново посегна да суче.