100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Въпросът за влиянието на Смит върху законодателството и държавната политика стои съвсем отделно от въпроса за правилността на неговите възгледи и влиянието му върху по-късните теоретици. „Богатството на народите“ е написана с голяма вещина и яснота, които й осигуряват широка читателска публика. Доводите на Смит против държавната намеса в търговията и търговските дейности и в полза на ниските мита и свободната търговия оказват решително влияние върху политиката на много държави през целия XIX век. Неговото въздействие в тази област се чувства дори в наши дни.
Икономическата теория преживя голям напредък след него и тъй като някои от идеите му бяха заменени, лесно е да подценим значението на Адам Смит. Но истината е, че той е първосъздателят и основателят на икономическата теория като системно изследване и затова е важна фигура в историята на човешката мисъл.
31. ЕДУАРД ДЕ ВЕР, известен повече като УИЛЯМ ШЕКСПИР
1550 — 1604
Великият английски драматург и поет Уилям Шекспир е всепризнатият най-голям писател, съществувал някога. Има доста спорове около неговата самоличност, която ще разгледаме по-нататък, но талантът и успехите му не се оспорват от никого.
Шекспир е написал най-малко трийсет и шест пиеси, 154 превъзходни сонета и няколко стихотворения. Сред пиесите са шедьоври като „Хамлет“, „Макбет“, „Крал Лир“, „Юлий Цезар“ и „Отело“. При неговата гениалност, постижения и заслужена слава може да изглежда малко странно, че името му не стои по-напред в тази книга. Поставихме Шекспир на 31-во място не защото подценяваме художествените му постижения, а само поради убеждението, че, общо взето, дейците на литературата и изкуството упражняват сравнително малко влияние върху човешката история.
Дейността на един религиозен водач, учен, политик, изследовател или философ често пъти оказва въздействие върху развитието на други области от човешките стремления. Например научните постижения се отразяват силно върху икономическия и политическия живот, но засягат и религиозните вярвания, философските убеждения и развитието на изкуството.
Обаче един велик живописец, въпреки че може да упражни голямо влияние върху последователите си, едва ли ще окаже сериозно въздействие върху развитието на музиката и литературата, а още по-малко върху науката, изследванията или други сфери на човешката дейност. Подобни констатации може да се направят за поетите, драматурзите и композиторите. Художествените творци оказват влияние само върху изкуството и по-конкретно върху онази област от него, в която работят. Именно по тази причина нито един деец на литературата, музикалното или изобразителното изкуство не фигурира между първите двайсет в тази книга и малцина са онези, които изобщо са включени в нея.
Тогава защо в нея има все пак дейци на изкуството? Отговорът е, че общата ни култура — в социологическия смисъл на думата — се оформя донякъде и от изкуството. То помага да се създаде спойката на обществото. И не случайно е характерен белег на всяка човешка цивилизация.
Освен това насладата от изкуството е пряко свързана с живота на отделната личност. Иначе казано, всеки човек прекарва част от времето си в четене на книги, гледане на картини и т. н. Дори ако слушането на музика не оказва никакво влияние върху останалата ни дейност, то все пак е някаква част от живота ни. Но пък самото изкуство се отразява върху другите ни дейности и в известен смисъл върху целия ни живот. Изкуството е връзката с душите ни, то е израз на най-дълбоките ни чувства и ги прави ценни за всички.
В някои случаи художествените произведения имат явно или недотам явно философско съдържание, което може да повлияе върху разбиранията ни по други въпроси. Разбира се, това става по-често при литературните произведения, отколкото при музикалните творби или живописта. Например когато в „Ромео и Жулиета“ (III действие, I сцена) князът казва: „Ала убитият убил е пръв, а кой ще плаща тази първа кръв?“, тази мисъл (независимо дали я приемаме, или не) крие философско съдържание и е много по-вероятно да повлияе на политическите ни разбирания, отколкото, да речем, съзерцаването на „Мона Лиза“.
Очевидно няма спор, че Шекспир заема първостепенно място сред литературните дейци. В наши дни сравнително малко хора четат Чосър, Виргилий и дори Омир, освен ако не са включени в учебната програма. Обаче едно представление на Шекспирова пиеса положително ще привлече многолюдна публика. Способността му да сътвори изящна фраза е ненадмината и той често е цитиран дори от хора, които никога не са чели или гледали негови пиеси. Освен това ясно е, че неговата популярност не е просто мимолетна мода. Творбите му доставят удоволствие на читатели и зрители вече близо четири столетия. И тъй като са издържали проверката на времето, разумно е да допуснем, че ще се радват на популярност още векове наред.