С дъх на канела
- Автор: Спаркс Николас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Терзиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «С дъх на канела». Краткое содержание книги:
Савана Лин Къртис е ученолюбива, отличничка на випуска, ръководи организация за подпомагане на бездомните и умее да преценява човек по очите.
Те са различни като морето и пясъка, а случайната им среща е бурна като рева на прибоя. Савана променя Джон, намира път към него и единствена успява да проникне отвъд стените, които е изградил около себе си.
Докосването между жената с дъх на канела и Джон трае само миг, но оставя белег за цял живот.
Тя облегна глава на гърдите ми и аз затворих очи. Не исках нищо повече от този свят, освен да останем така завинаги.
По-късно, след няколко часа, прекарани в целувки и разговори, аз прокарах пръст по брадичката й и прошепнах:
— Благодаря ти.
— За какво?
— За книгата. Прочетох я и мисля, че сега разбирам татко малко по-добре. Снощи двамата си прекарахме чудесно.
— Радвам се.
— И… благодаря ти, че си, каквато си.
Тя сбърчи чело, но аз побързах да я целуна.
— Ти ми помогна много. Без теб никога нямаше да разбера, че татко има някакъв проблем и този проблем не съм аз. Да знаеш само какво означава това за мен!
Въпреки че на другия ден ги чакаше много работа, обяснихме на Тим, че заминавам вдругиден рано сутринта и той ни влезе в положението. Когато отидох да я взема, той тъкмо слизаше по стълбите. Дойде и се наведе през прозореца на колата. Синините по лицето му бяха почернели. Подаде ми ръка и каза:
— Радвам се, че се запознахме, Джон.
— И аз, Тим — казах сърдечно.
— Пази се.
— Ще се опитам — отвърнах.
Стиснахме си ръцете с чувството, че между нас съществува дълбоко и искрено приятелство.
Със Савана прекарахме сутринта в делфинариума „Форт Фишер“ и разгледахме с интерес странните морски същества, изложени там. Видяхме риби гар, редки същества с дълги носове и остри зъби, порадвахме се на миниатюрните водни кончета в различни цветове. Акулите и рибите-чук бяха в най-големия аквариум. Смяхме се от сърце, докато се опитвахме да измъкнем един рак-отшелник от дупката му, после влязохме в магазина за сувенири. Савана ми купи ключодържател за спомен. По необясними причини в същия магазин се продаваше и един истински пингвин. Савана се възмути и ние напуснахме възмутени магазина.
После обядвахме в един ресторант близо до океана. През цялото време си държахме ръцете и се любувахме на чайките по назъбените скали край брега. Загледани един в друг, не забелязахме сервитьора и се наложи момчето да се разкарва до масата ни цели три пъти, докато се сетим да отворим менюто.
Разказах й за татко и се трогнах от нежността в погледа й, докато ме слушаше. Когато свърших, тя ме целуна. Стиснах й ръката и поех с пълни гърди аромата на дъха й.
— Знаеш ли, искам един ден да се оженя за теб — промълвих.
— Това обещание ли е?
— Ако искаш, ще бъде.
— Тогава трябва да ми обещаеш, че щом приключиш с армията, ще дойдеш веднага. Не мога да се омъжа за теб, ако не си тук.
— Договорихме ли се? — протегнах ръка.
После се разходихме из Имението на Осуалд — величествена къща с огромна градина, възстановена след войната — един от най-красивите паркове в целия щат. Минахме по горските пътечки, през полянките с диви цветя, цъфнали в хиляди различни цветове, под ярките лъчи на следобедното слънце.
— Кога ти е полетът? — попита тя.
Слънцето вече поемаше по своя път по безоблачното небе към дома си.
— Утре много рано — отвърнах. — Ще бъда на летището, преди да си се събудила.
— И ще прекараш вечерта с баща си, нали?
— Така съм го планирал. Не успях да прекарам много време с него, но съм сигурен, че той ще разбере, ако…
Тя поклати енергично глава:
— Не, не, няма да променяш плановете си. Искам да останеш с него. Надявах се да го направиш и затова реших да прекарам деня с теб.
Вървяхме бавно покрай красиво оформения жив плет на парка.
— Как си представяш нашата връзка? — попитах тихо.
— Няма да е лесно — промълви тя.
— Знам — спрях и я погледнах в очите, — но не искам да приключи.
И замълчах, осъзнал, че каквото и да кажа, нямаше да бъде достатъчно. Притиснах я до гърдите си, жадно целунах нежната извивка на врата и раменете й, захапах кадифената мекота на кожата й.
— Ще ти се обаждам при всеки удобен случай. Когато нямам възможност, ще пиша. Догодина ще имам право на нов отпуск и ще бъда там, където си и ти.
Тя се отдръпна и се опита да хване погледа ми.
— Обещаваш ли?
— Разбира се! — едва не извиках и я притиснах я още по-силно. — Ах, Савана, какво не бих дал, за да мога да бъда по-близо до теб! Но засега това е всичко, което мога да обещая. Ще подам молба за преместване веднага щом пристигна в базата, но знаеш ли колко трудни са тия работи?
— Знам — прошепна тя. По някаква необяснима причина тревогата в гласа й ме изнервяше.