С дъх на канела
- Автор: Спаркс Николас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Терзиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «С дъх на канела». Краткое содержание книги:
Савана Лин Къртис е ученолюбива, отличничка на випуска, ръководи организация за подпомагане на бездомните и умее да преценява човек по очите.
Те са различни като морето и пясъка, а случайната им среща е бурна като рева на прибоя. Савана променя Джон, намира път към него и единствена успява да проникне отвъд стените, които е изградил около себе си.
Докосването между жената с дъх на канела и Джон трае само миг, но оставя белег за цял живот.
Границите не са точно очертани, защото по тези показатели много хора ще се окажат набедени за носители на отклонението.
И все пак имаше индикации, че твърдението на Савана може да е вярно. Редът на действие, останал непроменен през годините, социалното му отчуждение, липсата на интерес към всяка тема с изключение на монетите, желанието му да остане сам — всичко това можеше да е особеност на кого ли не, но с татко беше различно. Нормалните хора правеха сами избора си, докато при него, както при други хора, описани в книгата, този избор сякаш им бе наложен насила. Той просто не можеше да живее по друг начин. В крайна сметка разбрах, че синдромът може да обясни състоянието му и ако беше така, то той не само не искаше да се промени, а просто не можеше. Въпреки многото условности и несигурност, намерих решението за успокояващо. Поне ми обясняваше два въпроса, свързани с майка ми, които човъркаха съзнанието ми още от детска възраст. Какво бе открила в него тя и защо си бе тръгнала?
Знаех, че никога няма да науча със сигурност, и нямах намерение да ровя в миналото. Но възбуденото ми въображение нарисува картина на един тих мъж, увлечен в разговор за някаква рядка монета с бедната млада сервитьорка, която прекарва своите самотни нощи в мечти за по-добър живот. Може да е флиртувала с него, може би не, но той определено си е паднал по нея и е продължил да се появява всяка вечер в ресторанта в точно определен час. С времето тя сигурно е забелязала благородството и търпението, което по-късно му бе дало сили да ме отгледа. А може би е разгадала правилно мълчаливия му характер, разбрала е, че е от мъжете, които никога няма да изпуснат нервите си и да я нагрубят с думи или с действия. Надали е била влюбена, но тези качества са й били достатъчни, за да се омъжи за него. Може би си е представяла, че ще продадат колекцията и ще живеят ако не щастливо, то поне сносно. Забременяла е и когато разбрала, че той няма никакво намерение някога да я продаде, внезапно изтрезняла, оказала се вързана за мъж, който не се интересувал от нищо, освен от монетите си. Дали самотата и огорчението са надвили над добрите й намерения, или просто е била егоистка, но при всички случаи тя зажадняла да се махне и когато бебето се родило, при първата възможност избягала от баща ми.
А може би не е било така, откъде да знам?
Най-вероятно никога нямаше да науча истината, но какво значение имаше това за мен? Единственото, което имаше значение, беше татко и ако наистина нещо в главата му не беше наред, можех само да се възхищавам на смелостта му. Бе успял някак си да установи точни правила на живот и бе оцелял. Може и да не бяха нормални, но ми бяха помогнали да стана човекът, какъвто съм, и за мен това беше достатъчно.
Той ми беше баща и бе направил най-доброто, на което бе способен. Сега го знаех със сигурност. И когато най-сетне затворих книгата и се опитах да преглътна буцата в гърлото си, открих, че дълбоко в себе си се гордея с него.
Татко се върна от работа, преоблече се веднага и се захвана със спагетите. Облегнах се на вратата и започнах да го изучавам точно както бе направила Савана, а аз бях избухнал заради това. Странно как познанието изменя възприятието.
Забелязах колко прецизен беше в движенията си — как внимателно отвори кутията на точно указаното място и изсипа внимателно спагетите във водата, как държеше дървената бъркалка винаги под еднакъв ъгъл спрямо тигана, докато запържваше каймата. Знаех точно кога ще прибави сол и пипер. Знаех, че след малко ще отвори кутия с доматен сос и както винаги той не ме разочарова, отвори я в точния момент. Разбира се, не попита как съм прекарал деня, работеше мълчаливо. Вчера си мислех, че мълчи, защото сме си чужди един на друг, днес осъзнах, че можем завинаги да си останем такива. Но за пръв път през целия ми живот, това не ме разстрои.