С дъх на канела
- Автор: Спаркс Николас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Терзиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «С дъх на канела». Краткое содержание книги:
Савана Лин Къртис е ученолюбива, отличничка на випуска, ръководи организация за подпомагане на бездомните и умее да преценява човек по очите.
Те са различни като морето и пясъка, а случайната им среща е бурна като рева на прибоя. Савана променя Джон, намира път към него и единствена успява да проникне отвъд стените, които е изградил около себе си.
Докосването между жената с дъх на канела и Джон трае само миг, но оставя белег за цял живот.
Докато вечеряхме, не го попитах как е прекарал в работата, знаех, че няма да ми отговори. Вместо това му разказах за Савана, помогнах му да разчистим масата и продължих да водя едностранен разговор. Той изми съдовете, избърса два пъти плота, после взе солта и пипера и ги остави точно където бяха, преди да се върне от работа. Имах усещането, че има желание да допринесе с нещо към разговора, но просто не знаеше как. А може би се самозалъгвах, за да се почувствам по-добре. Не че имаше значение. След минута той бе готов да се оттегли в кабинета си.
— Татко — спрях го аз. — Имаш ли нещо против да ми покажеш какви монети си купил напоследък?
Той ме погледна стреснато, сякаш не бе сигурен, че е чул правилно, после заби поглед в пода. Прокара ръка през рядката си коса. Олисялото петно на темето му бе станало още по-голямо. Вдигна отново поглед към мен и ми заприлича на изплашено дете.
— Добре — каза накрая.
Тръгнахме заедно към кабинета. Усетих ръката му на гърба си и осъзнах, че от години не съм бил толкова близо до него.
11.
Следващата вечер застанах на кея и докато се възхищавах на играта на сребристите отблясъци на луната върху водната повърхност, се чудех дали Савана ще дойде на срещата. Снощи, след часовете, прекарани в разговор за монети и радостта да видя татко развълнуван, аз му казах лека нощ и отидох до плажа. Написах бележка до Савана, в която я молех да се видим утре на кея. Сложих я в плик, надписах го и го оставих в колата на Тим. Знаех, че ще й го предаде, без да го отвори, въпреки че нямаше да му е приятно. За малкото време, откакто го познавах, бях разбрал, че и той като баща ми е много добър човек. Много по-добър от мен.
Не знам дали постъпих добре с бележката, но измислих единствено това. Знаех, че заради вчерашната разправия не съм добре дошъл в къщата, аз също не исках да виждам нито Ранди, нито Сюзан, нито някой от останалите. Но как да се свържа със Савана? Тя нямаше мобилен телефон, а аз не знаех телефонния номер в къщата. Тогава се сетих за бележката и как можеше да стигне до нея.
Бях се държал отвратително и си го знаех. Не с нея, но с колегите й — избухнах без никаква причина. Трябваше просто да избягам оттам. Ранди и приятелите му вдигаха тежести, смятаха се за атлети, но нямаха никакъв шанс срещу човек, обучен специално да напада хора. Ако това се беше случило в Германия, сигурно щяха да ме съдят. Правителството не обичаше хората, придобили специални умения с благословията му, да ги използват без негово позволение.
Така че оставих бележката в пикапа, през целия ден гледах припряно часовника и си блъсках главата над един въпрос — ще дойде ли на срещата. Рано-рано отидох на кея. Часът, определен от мен в бележката, дойде и отмина, а аз стоях там като войник на пост и се оглеждах във всички посоки. Най-накрая съзрях в далечината фигурата й и си отдъхнах. Познах я по походката. Облегнах се на перилата и зачаках с разтуптяно сърце.
Тя ме видя и забави крачка. Спря на известно разстояние без намек за прегръдка или целувка. Заболя ме от внезапната промяна.
— Получих бележката ти — каза сухо тя.
— Радвам се, че дойде.
— Трябваше да се промъкна незабелязано, за да не разберат, че си тук. Дочух, че приятелите на Ранди се готвят да ти отмъстят.
— Съжалявам за всичко — прескочих встъплението аз. — Знам, че се опитваше да помогнеш, просто не схванах веднага.
— И?
— И много съжалявам за Тим. Той е страхотен човек. Трябваше да бъда по-внимателен.
— И? — попита отново тя. Гледаше ме втренчено, без да примигва.
Пристъпих от крак на крак. Знаех, че това, което предстои да кажа, не е съвсем искрено. Въздъхнах и измърморих:
— Съжалявам също за Ранди и останалите.
Тя не преставаше да ме пронизва с поглед.
— И?
Смутих се. Какво пропусках, да му се не види?
— И… — започнах и спрях.
— И какво?
— И… — Мозъкът ми работеше трескаво, но не можех да се сетя какво още.
— Не знам — признах накрая, — но каквото и да е, съжалявам и за него.
— И това е всичко? — погледна ме тя и очите й блеснаха игриво.
— Не знам какво друго да кажа — признах.
Но не пропуснах сянката на усмивка по устните й. Тя се приближи към мен и повтори тихо:
— Това ли е всичко?
Аз замълчах.
Савана дойде съвсем близо до мен и обви ръце около врата ми.
— Няма защо да се извиняваш — прошепна в ухото ми тя. — Предполагам, че и аз бих реагирала по същия начин.
— Тогава защо беше тази инквизиция?
— Исках да се уверя, че не съм сбъркала с теб. Че имаш добро сърце.
— Какво искаш да кажеш?
— Каквото чу — отвърна тя. — Онази нощ разговарях с Тим и той ме убеди, че нямам право да ти казвам всичко онова. Правият беше ти. Аз нямам нужната квалификация да анализирам баща ти, но бях толкова самонадеяна, че го направих. Вината не беше твоя. Не беше твоя и за Тим, въпреки че ми е приятно да чуя извинението ти. Дори и само за да знам, че в бъдеще ще го направиш пак, ако се наложи.