Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
С дъх на канела - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

С дъх на канела

Электронная книга - «С дъх на канела». Краткое содержание книги:

Джон Тайри е гневен, мързелив младеж, който попада в лоша компания и бързо се пропива. Не познава майка си, мрази баща си, накрая влиза в армията, за да избяга от миналото си.
Савана Лин Къртис е ученолюбива, отличничка на випуска, ръководи организация за подпомагане на бездомните и умее да преценява човек по очите.
Те са различни като морето и пясъка, а случайната им среща е бурна като рева на прибоя. Савана променя Джон, намира път към него и единствена успява да проникне отвъд стените, които е изградил около себе си.
Докосването между жената с дъх на канела и Джон трае само миг, но оставя белег за цял живот.
1 ... 45 46 47 48 49 50 51 52 53 ... 94
Перейти на страницу:

Дойде ми като гръм от ясно небе, но беше точно това, което исках да чуя.

Седнах на мястото си в самолета и поставих писмото на Савана в скута си. Нямах търпение да го отворя, но исках да спазя обещанието си. От прозореца се откриваше гледка към брега и аз неволно започнах да търся с поглед кея и къщата. Савана сигурно спеше, но ми се искаше да вярвам, че е на плажа и търси с поглед самолета ми.

Още с излитането отворих писмото. Вътре имаше нейна снимка. Наругах се, че не й оставих своя. Дълго гледах любимото лице, после поех дълбоко въздух и зачетох:

Скъпи Джон,

Искам да ти кажа толкова много неща, а не знам откъде да започна. Може би на първо място трябва да ти кажа колко много те обичам. Или да споделя, че дните, прекарани с теб, са най-щастливите в живота ми. Или че за краткото време на познанство ни се убедих, че сме създадени един за друг. Бих могла да кажа всичко това и всяко едно от тях ще е истина, но когато се замислих, разбрах, че всичко, което искам сега, е да съм с теб, да държа ръката ти и да гледам онази неуловима усмивка на лицето ти.

Знам, че ще си припомням хиляди пъти всичко, случило се между нас през тези няколко дни. Ще чувам смеха ти, ще гледам в очите ти и ще усещам ръцете ти около раменете си. Всичко това ще ми липсва повече, отколкото можеш да си представиш. Ти си благороден човек, Джон, и винаги ще съм ти признателна за това. Никога не настоя да спиш с мен и не знам как да ти обясня колко важно е това за мен. То прави връзката ни наистина специална и аз ще съхраня този чист спомен за цял живот. Като неуловима бяла светлина, която можеш да видиш само, ако притаиш дъх.

Ще мисля за теб всеки ден. Сърцето ми се свива от страх, че може да настъпи време, когато няма да чувстваш същото към мен, и залисан в ежедневието, ще ме забравиш. Затова ето какво измислих: където и да се намираш и каквото и да става в живота ти, в първия ден от пълнолунието — като в нощта, когато се запознахме — моля те, излез навън и погледни луната. Погледни я и си спомни за мен, за седмицата, която прекарахме заедно, защото независимо къде съм и какво става в живота ми, аз ще направя същото. Щом не можем да сме заедно, можем поне да споделим тази вечер и можем да го правим до края на живота си.

Обичам те, Джон Тайри, и очаквам от теб да изпълниш обещанието, което ми даде. Ако се върнеш, ще се омъжа за теб. Ако ме забравиш, ще разбиеш сърцето ми.

С любов,
Савана

Вдигнах пълните си със сълзи очи и погледнах през прозореца. Под нас имаше дебел слой облаци. Нямах представа къде сме. Всичко, което знаех, беше, че искам да съм си у дома, където ме чакаха.

Втора част

12.

Часове по-късно, през първата си нощ в базата, аз прочетох писмото още веднъж, като си припомнях всеки миг от времето, прекарано с нея. Не беше трудно; спомените владееха изцяло съзнанието ми и ми се струваха по-истински от войнишкия живот. Усещах топлината на ръката й в моята, виждах я да изтръсква водата от косата си, смях се с глас, щом се сетих как ме бе изненадала първия път, когато излязохме със сърфа. През следващите седмици Тони непрекъснато ме поднасяше за Савана, доволен, че най-после се бях съгласил с теорията му за важността на любовта в живота на войника. Търпях го, какво да правя, вината си беше моя, никой не ме бе карал да му разказвам за нея. Той искаше да знае много повече от това, което имах намерение да му кажа. Щом видя, че нямам важна работа и си чета книжка, седна до мен, кръстоса крака и започна да се хили като идиот.

— Разкажи ми пак за този щур ваканционен роман, моля те!

Аз забих очи в книгата и се опитах да не му обръщам внимание.

— Савана беше, нали? Са-ва-на. Мамка му, харесва ми това име. Звучи някак изискано, но бас ловя, че в крайна сметка се е оказала тигрица.

— Млъквай!

— Не ми говори така. Нима не бях аз този, който непрекъснато се тревожеше за теб? Който ти казваше, че трябва да си намериш някоя? Ти ме послуша и сега е дошло време да се разплатим. Искам подробности.

— Не е твоя работа.

— Сигурно сте пили текила, нали? Казах ти, че действа — погледна ме изпитателно.

Аз продължавах да мълча и той не издържа.

— Хайде, де! Знам, че можеш да ми кажеш още нещичко.

— Не искам да говоря затова.

— Защото си влюбен, това искаш да ми кажеш, нали? Но започвам да си мисля, че си измислил цялата история.

— Добре, измислих си я. Приключихме ли?

Той поклати глава и стана.

— Яко си захапал въдицата, приятелче.

Не казах нищо, но пред себе си признах, че е прав. Бях направо луд по нея. Бях готов да направя всичко, за да сме заедно, и подадох молба да ме върнат в Щатите. Командващият, иначе печен мъж, разгледа подробно молбата ми. Когато ме попита за причината, вместо за Савана му разказах за татко. Той ме изслуша внимателно, после се облегна на стола и заяви.

1 ... 45 46 47 48 49 50 51 52 53 ... 94
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)