![Просто шеметен фарс [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/5/0/2/1/prosto-shemeten-fars-bg-download.jpg)
Просто шеметен фарс [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Шекли Роберт
- Серия: Аззи #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Просто шеметен фарс [bg]». Краткое содержание книги:
— Не съм възнамерявал да те обидя — сънливо измърмори Оливър. — Моят народ спазва такъв един стар обичай. Това нарочно ли го вземаш?
— Разбира се. Ако не си глътна отварата за приспиване, по цяла нощ се мятам насам-натам. Същински ужас! — сподели Алуин.
— Страшно съжалявам, че я изгълтах, да му се не види — промърмориха размекнатите устни на Оливър. Очите му сякаш щяха аха-аха да се търкулнат навътре в главата му и пред него да се разкрие онзи път към сънищата, по който той нямаше никакво желание да тръгва. — Това за колко време минава?
Отговорът й се загуби нейде из Връхлетялата Връз главата му сънна Вълна. Той захвана да се бори с нея, сякаш бе попаднал Всред кипяща морска пяна. После се измъкна из пяната и пропадна в тъмна локва, която се плискаше край него — сякаш се бе топнал в топла Вана. Напъваше се да задържи главата си над Вълните мраморнобяла сапунена пяна, с които го обливаше Морфей. Бореше се със странни мисли, Връхлитаха го неясни прозрения. А после, без дори да разбере, се унесе…
И когато се завърна, жената беше изчезнала. И замъкът беше изчезнал. Намираше се на съвсем различно място.
ГЛАВА 7
Когато Илит се Върна обратно при пилигримите, намери ги много объркани. Сър Оливър Внезапно бе изчезнал през нощта, без да остави ни следа. Лакеят му, Мортън Корнглоу, не можеше да измисли никакво друго обяснение, освен че е станало по магия.
Тя се поогледа и най-накрая се отправи към стаята на сър Оливър. Леката миризма на циановодородна киселина можеше да се приеме за почти сигурно доказателство, че през последните двайсет и четири часа някой тук е използвал магийка тип „Малоумия“.
На Илит това й стигаше. Тя изчака да я оставят сама в стаята на Оливър, после бързо забърка своя собствена магия. Използва съставките, които винаги си носеше във вещерския си комплект с подръчни средства — нещо, което така и така не заряза, макар да бе минала от другата страна, — и скоро, приела формата на пара, вече се намираше далече-далече — носеше се из гората, сред която бе изчезнал сър Оливър.
Не след дълго попадна на следите му и стигна при замъка на Алуин. Илит познаваше бегло Алуин още от едно време. Тя беше вещица от стария, нереформиран тип и Илит беше почти сигурна, че в момента върши някаква работа за Аззи.
Време беше да се надникне в непосредственото бъдеще. Беше събрала достатъчно данни, за да успее да насочи магическите си кристали. И сега ги задейства.
Резултатите бяха точно такива, каквито се надяваше. Сър Оливър в момента преживяваше приключение с Алуин. Аззи беше поставил нещата достатъчно просто: по-нататък на сър Оливър му предстоеше бая да се поразходи пеша. Щеше да излезе от гората и да тръгне към своята цел, която се намираше на южния склон на Алпите, на италианска територия.
Логично беше да го спре още преди той да успее да излезе от гората. Можеше да го засече. Ама после какво? Трябваше да измисли някакъв начин да го спре, ала такъв начин, че да не му навреди при това.
— Измислих го! — възкликна тя най-накрая. Прибра магическите кристали и призова един свой познат африт9.
Скоро той се появи — едър, черен и явно в гадно настроение. Илит му обясни накратко какво става и защо се налага да спрат или да забавят сър Оливър.
— Трябва да го спра! — рече тя на африта.
— Щастлив съм да се подчиня — отвърна бившето зло същество, което се бе прехвърлило на страната на Доброто съвсем неотдавна. — Да го усмъртя ли?
Подобни същества винаги запазваха известна склонност към насилие — в по-спокойните времена, когато в Рая се възцаряваше известен либерализъм, на това не се гледаше с много добро око. Само че в момента времената далеч не бяха спокойни и нямаше никакво място за притеснения, какво ли биха казали райските интелектуалци по въпроса.
— Не, няма защо да се престараваме — отвърна Илит. — Но сещаш ли се за онова руло невидима ограда, дето го отмъкнахме от жреците на Ваал преди няколко години?
— Да, мадам. Обявиха я за аномалия и я прибраха в един от складовете.
— Открий в кой склад е и домъкни едно стабилно парче. Виж сега какво искам да направиш с него…
ГЛАВА 8
Оливър бавно приседна и рече:
— Ух, ама за какво беше всичкото това?
Той притисна главата си — вътре предшественикът на мигрената си тропкаше ли, тропкаше. Нещо се бе объркало, и то яко. Не беше сигурен какво, но пък беше сигурен, че е за лошо.
Изправи се и се огледа. Мястото беше почти съвършено безлично — светлина колкото щеш, но нищо, ама нищичко не се видеше. Единственото, което можеше да твърди със сигурност, беше, че от всички страни го обкръжава сивота.
9
Зъл демон от арабската митология. — Б. пр.