Добре пазени тайни

— Вчера отново говорих със съдията Уолис — мислеше си, че това ще разтревожи двамата мъже, но те останаха спокойни.

— Има ли някаква по-специална причина за това? — попита Енгъс.

— Исках ексхумация на тялото на майка ми.

Този път не се излъга в тяхната реакция.

— Господи, защо искате да правите подобно нещо? — попита Минтън старши и присви рамене.

— Алекс — Джуниър хвана ръката й, постави я на бедрото си и започна да я гали с длан. — Не е ли малко странно това желание? Толкова е… ужасно.

— Цялото дело е ужасно — напомни му тя, като освободи ръката си. — Както и да е, сигурна съм, че това, което поисках, е невъзможно, защото тялото на майка ми е било кремирано.

— Точно така — потвърди Енгъс.

— Защо? — Очите й светнаха в притъмнената стая. Те отразяваха пламтящия огън в камината и го гледаха обвиняващо.

Енгъс седна отново на стола си и вдигна рамене отбранително:

— Това беше най-добрият начин за разрешаване на нещата.

— Не разбирам защо.

— Баба ви планираше да напусне града, веднага щом уреди всичко по погребението. Не криеше това от никого. Затова реших тялото на Селина да бъде кремирано, мислейки, че Мърл ще поиска да вземе праха й със себе си.

— Вие решихте! С какво право, Енгъс? Кой ви упълномощи? Защо е трябвало вие да решавате какво да стане с тялото на майка ми?

Лицето му се изопна от гняв.

— Мислите, че съм решил да кремират тялото на Селина, за да залича уликите, така ли?

— Не знам! — възкликна тя и стана от стола си. Приближи се до прозореца и се загледа навън към заградените места до конюшните, които сега бяха празни. През вратите на оборите мъждукаха лампи. Беше проучила предприятията „Минтън“. Той беше инвестирал милиони в тази дейност. Питаше се дали е потаен, защото може да загуби много, ако тя заведе дело срещу него, или защото е виновен, или и двете заедно?

Накрая се обърна с лице към мъжете.

— Признайте си, макар и със закъснение, че не е било редно да го правите.

— Исках да снема отговорността от Мърл. Сметнах, че трябва да го направя, защото дъщеря й беше убита в една от моите конюшни. Тя не беше на себе си от мъка, а и трябваше да се грижи за вас. Ако това, което съм направил, ви изглежда подозрително сега, говори твърде лошо за вас, млада госпожице. Ако трябваше да го направя отново днес, бих взел същото решение.

— Сигурна съм, че баба ми е оценила какво сте направил. Но е било егоистично от ваша страна.

Енгъс я погледна проницателно и каза:

— Искате да се убедите, че е било напълно безкористно?

Тя го погледна право в очите.

— Да, искам.

— Харесва ми вашата прямота.

За миг в стаята стана толкова тихо, че се чуваше само пукането на дървата, които горяха в камината. Алекс наруши неловката тишина.

— Чудя се защо баба ми не е взела праха със себе си.

— Аз самият се чудех, когато й предложих и тя отказа. Може би не можеше да се примири с факта, че Селина е мъртва. Урната с праха й беше веществено доказателство за нещо, което тя не можеше да приеме.

Спомняйки си за живота на баба си, изпълнен със спомени за Селина. Неговото обяснение й се стори приемливо и правдоподобно. Освен това, ако Мърл не излезе от комата, в която беше изпаднала, Алекс нямаше да може да я попита дали това е вярно. В момента нямаше друга алтернатива, освен да приеме за истина думите на Енгъс.