Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
Загледа се в зимния пейзаж навън. Оголените клони на чинарите край игрището бяха покрити с лед и издаваха слаб, свистящ шум, удряйки се в стъклата на прозорците. Небето и всичко под него беше мрачно и сиво. Светът беше едноцветен — без светлини и сенки. Някои неща обаче бяха черни и бели. Главното сред тях беше законът.
— Това можеше да е така, ако нямаше престъпление, Рийд — каза тя и отметна глава назад. — Но е било извършено престъпление. Някой е бил в онази конюшня и е убил майка ми.
— Със скалпел, така ли? — попита той подигравателно. — Можете ли да си представите, че Енгъс, Джуниър или аз владеем добре този хирургически инструмент? Защо не сме я убили с голи ръце? Защо просто не сме я удушили?
— Защото сте прекалено умни. Един от вас го е направил така, че да изглежда извършено от душевно неуравновесен човек.
Постави ръка на сърцето си и попита сериозно:
— Ако бяхте на мое място, не бихте ли искал да знаете кой е бил този някой и защо го е направил? Вие сте обичал Селина. Ако не сте я убил вие…
— Не съм я убил.
— Тогава не искате ли да знаете кой го е направил? Или се страхувате, че нейният убиец ще се окаже някой, когото обичате?
— Не, не искам да знам — отговори той категорично. — И докато не получите разрешение за обиск…
— Госпожице Гейдър? — прекъсна ги Дейвис, влизайки в стаята. — Това ли търсите? Намерих го в шкафа с папките в моята стая.
Подаде й една папка и бързо офейка, като забеляза съкрушителния поглед на Рийд.
Алекс прочете името, напечатано отгоре. Погледна нетърпеливо Рийд и я отгърна. След като прегледа набързо първите няколко страници, потъна в стола си и каза тихо:
— Тук пише, че тялото й е било кремирано.
Чувстваше сърцето си тежко като камък. Затвори папката и попита риторично:
— Защо баба ми никога не ми е споменавала за това?
— Вероятно не го е смятала за важно.
— Тя пазеше всичко — дрехите на Селина, нейните неща. Защо не е взела и праха й?
Алекс се наведе напред, облакъти се на масата и подпря глава на ръцете си. Стомахът й се бушуваше. Очите й се насълзиха и започнаха да парят.
— Боже мой, ужасно е, но аз трябва да разбера. Трябва!
Като въздъхна дълбоко, отново отвори папката и започна да разлиства документите в нея. Прочитайки един от тях, дъхът й секна.
— Какво е това?
Повдигна листа и го подаде на Рийд.
— Това е разписка за всички разходи по погребението на майка ми, включително и кремирането.
— Е, и?
— Вижте подписа.
— Енгъс Минтън — прочете той замислено.
— Не знаехте ли.
Той поклати глава.
— Изглежда, Енгъс е платил за всичко и е искал да запази това в тайна. — Алекс потрепери и погледна изпитателно към Рийд. — Чудя се защо.
Когато се върна от града, Стейси Уолис влезе в стаята, която служеше за кабинет на баща й извън съда. Той беше наведен над бюрото и преглеждаше съсредоточено някакъв том със закони.
— Господин съдия — скара му се тя нежно, — след като сте взел почивен ден, наистина трябва да почивате.
— Това не е официален почивен ден — измърмори той, като хвърли сърдит поглед към зимния пейзаж през прозореца. — Трябва да наваксам някои неща, като почета малко. Днес е подходящ ден, защото не мога да стигна до съда в това време.
— Ти работиш прекалено много и много се безпокоиш.
— Не ми казваш нищо ново.
Стейси усети, че той е доста разстроен.
— Какво има? — попита предпазливо.
— Тревожи ме онова момиче на Гейдър.
— Дъщерята на Селина ли? Все още ли те обсипва с въпроси?
— Идва в офиса вчера и искаше да издам съдебна заповед за ексхумация на тялото на майка й.
— Боже мой! — възкликна Стейси, като не можеше да повярва на ушите си. Повдигна бледата си ръка към гърлото. — Тази жена е същински дявол.
— Дявол или не, но аз трябва да отхвърля молбата й.
— Много добре от твоя страна.
Той поклати глава.
— Нямам друг избор. Тялото беше кремирано.
Стейси размишляваше върху думите му.
— Спомням си. Как прие тя тази новина?
— Не знам. Рийд трябваше да й съобщи.
— Рийд?
— Снощи му се обадих и той се съгласи да й го каже. Мисля, че не го е приела особено добре.
— Енгъс и Джуниър знаят ли?
— Сигурен съм, че вече знаят. Рийд им е казал.
— Вероятно — измърмори Стейси.
За известно време остана безмълвна, след това стана и попита:
— Да ти донеса ли нещо?
— След такава закуска, не. Благодаря все пак.
— Малко горещ чай?
— Сега не.
— А какао? Защо не ми позволиш…
— Стейси, казах ти не, благодаря — отговори той по-грубо, отколкото възнамеряваше.