Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
— Извинявай, че те обезпокоих — каза тя потисната. — Ако имаш нужда от мен, ще бъда горе в стаята си.
Съдията кимна разсеяно с глава и продължи да чете тома със закони. Стейси безшумно затвори вратата на кабинета. Тръгна бавно по стъпалата към нейната спалня. Не се чувстваше добре. Коремът й беше подут и я болеше. Току-що й беше дошло месечното неразположение.
Изглеждаше абсурдно да изпитва болки в стомаха като младо момиче, тъй като наближаваше четирийсетте, по въпреки това се радваше на тези месечни течения. Те бяха единственото нещо, което й напомняше, че е жена. Нямаше деца, които да идват при нея и да я молят да им даде пари за закуска или да им помогне да си напишат домашното. Нямаше съпруг, който да я пита какво е сготвила за вечеря, дали е почистила и иска ли да се любят тази вечер.
Всеки ден се оплакваше, че целият този хаос липсва в живота й. Както повечето хора, често се молеше на Бога и го питаше защо й е отказал толкова приятни неща в живота. Копнееше да има съпруг, който да я докосва през нощта, да се сгушва в гърдите й и да задоволява ненаситното й тяло.
Подобно на монах, който се самобичува, Стейси отиде до бюрото си, отвори третото чекмедже отдолу нагоре и извади един албум със снимки в бяла кожена подвързия с релефни изображения върху нея.
Отвори го с благоговение. Милваше скъпите спомени един по един — пожълтяла изрезка от вестник с нейна снимка, малка и квадратна, и една роза.
Разгръщаше страниците и гледаше снимките, поставени между тях. Хората, които стояха пред олтара, не се бяха променили с годините.
След около един час мазохистични блянове, Стейси затвори албума и го постави на мястото му в свещеното чекмедже. Събу си обувките, за да не изцапа оправеното легло, и легна на него. Постави възглавницата върху гърдите си и я притисна към тях, сякаш беше любовник.
Топли, горчиви сълзи потекоха от очите й. Зашепна едно мъжко име — настойчиво и многократно. Плъзна ръка към долната част на тялото си, за да облекчи болката от празнотата в утробата, която често бе усещала силата на неговото тяло, но никога любовта му.
Глава XIV
— Ей, вие двамата! Откъде се взехте, по дяволите? — възкликна Джуниър, гледайки учудено ту Рийд, ту Алекс. — Влизайте. Не мислех, че някой може да дойде в такова време. Рийд, трябва да се прегледаш. Добре ли си? Как можеш да мъкнеш Алекс дотук?
Джуниър носеше стари дънки, протрити на коленете, памучен пуловер и бели чорапи. Изглеждаше така, сякаш току-що беше станал от сън. В едната си ръка държеше чаша с кафе, от което се вдигаше нара, а в другата — някакъв евтин роман. Косата му беше разрошена, брадата — небръсната.
След като се съвзе от изненадата, когато ги видя на прага, той се усмихна чаровно на Алекс. Тя си каза, че Джуниър изглежда страхотно и че повечето жени биха се съгласили с нейното мнение. Изглеждаше мързелив, богат, небрежно-елегантен, мил и приятен. Покани ги да се настанят удобно и усмивката на лицето му показваше, че се радва да ги види.
— Не съм я домъкнал аз тук — отвърна Рийд раздразнено. — Точно обратното.
— Аз пожелах да дойдем — каза Алекс грубо. — Исках да дойда сама.
— Нямаше да ви позволя да се пребиете някъде по магистралата в това време и да влезете в статистиката на моя район! — извика Рийд.
Обръщайки се към Джуниър, който вглъбено наблюдаваше разпаления им спор, обясни:
— Накратко, аз я докарах, защото беше решила на всяка цена да дойде и се страхувах, че ще се убие някъде или, по-лошо, че ще убие някого по пътя. И така, ето ни.
— Много се радвам, че сте тук — каза Джуниър. — Бях се приготвил да прекарам един досаден ден тук сам. Запалил съм камината в дневната и съм приготвил горещ пунш. Последвайте ме — той спря за малко, обърна се и добави: — по дяволите, Рийд, знаеш, че майка ми мрази да се оставят следи по пода. По-добре си свали ботушите.
— Разкарай се. Лууп в кухнята ли е? Ще се опитам да я увещая да ни донесе някаква закуска — отговори той, без да обръща внимание на пода на Сара Джоу. Запъти се към задните стаи, сякаш къщата беше негова.
Алекс го наблюдаваше, докато изчезна от погледа й.
— Може ли изобщо някога да говори любезно? — попита тя язвително.
— О, днес е в добро настроение — отбеляза Джуниър небрежно. — Трябва да го видите, когато наистина е ядосан. Оставете Рийд на Лууп. Тя знае колко харесва приготвените от нея яйца. Ще се почувства по-добре, след като закуси.
Помогна й да си свали палтото.
— Надявам се, че не се натрапвам — каза тя.
— Разбира се, че не. Не от куртоазия казах, че се радвам да ви видя тук — Джуниър я прегърна през раменете. — Нека…