Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
Вечерта настъпи незабелязано. Навсякъде блеснаха електрически лампи. Витрините на магазините светнаха отвътре с мека, приятна светлина. По стените на зданията замигаха разноцветни светлинни реклами. Колкото по-нататък вървеше Незнайко, толкова улиците ставаха по-широки, зданията по-високи, магазините по-красиви и светлините на рекламите по-ярки. Напреки на улиците се простираха изящно изработени металически арки и мостове, върху които бяха устроени пързалки, различни забавления — люлки, въртележки, спирални улеи за спускане, подскачащи кончета, летящи велосипеди, както и дяволски колела от различни системи и размери. Всичко това се въртеше, люлееше, мяташе, скачаше, подскачаше и блестеше с хиляди ослепителни електрически лампички.
Сред цялото това великолепие особено изпъкваше едно огромно дяволско колело, което не само се въртеше както всички дяволски колелета, но в същото време се извиваше на различни страни, сякаш се готвеше да се стовари върху главите на минувачите.
Хиляди дребосъчета се катереха нагоре по стълбите, за да се полюлеят на люлките, да се потръскат на гърбовете на курдисващите се дървени кончета, да се повозят на специални велосипеди, които вървяха по въже над улицата, да се повъртят на въртележките или поне на дяволското колело.
Долу край тротоарите бяха поставени криви огледала и всеки можеше да се посмее до насита, като гледа отражението на своята удължена, сплескана или най-неестествено изкривена физиономия.
Тук, пред многобройните гостилници и кафенета, направо на тротоара бяха поставени масички. Много дребосъчета седяха на масичките и вечеряха, пиеха чай, кафе или газирана вода със сироп, ядяха сладолед или просто си хапваха нещо за аперитив. Някои пък танцуваха тук под звуците на музиката, която гърмеше от всички страни. Келнерки и келнери сновяха с подноси между масичките и носеха разни ястия на клиентите.
Щом видя вечерящите дребосъчета, Незнайко си спомни, че вече отдавна е гладен. Без да му мисли много-много, той седна пред една свободна масичка. Към него веднага се затече келнер в чистичък черен костюм и го попита какво би желал да яде. Незнайко поиска супа, после помоли да му донесат порция макарони с кашкавал, а след това изяде още две порции сарми, изпи чашка кафе и взе за десерт ягодов сладолед. Всичко се оказа извънредно вкусно.
След като се нахрани до насита, Незнайко се почувствува щастлив и добър. Искаше му се да запее от радост или да направи нещо много приятно за някого. Той седеше на масичката, слушаше музика, гледаше танцуващите и разглеждаше седналите на съседните масички лунници. Те разговаряха помежду си оживено и весело се смееха. Лицата на всички бяха добри и приветливи. И черничкото дребосъче, което носеше яденето на Незнайко, също го поглеждаше приветливо.
„Ами че тук е съвсем хубаво! — добродушно си помисли Незнайко. — Изглежда че и на Луната живеят добри дребосъчета.“
Всичко, което преди това се беше случило с него, почна да му се струва някакво недоразумение или лош сън, за който не си струваше да си спомня.
Незнайко стана от масата, помаха отдалеч с ръка на келнера за сбогом и тръгна да си отива, но келнерът го настигна бърже и с вежлива усмивка му рече:
— Забравихте за парите, драги приятелю.
— За какво? — усмихнат приятно, но с недоумение го попита; Незнайко.
— За парите, за парите, драги приятелю!
— За какви пари, приятелю.
— Е, драги приятелю, трябва да платите парите!
— Парите ли? — смутено промълви Незнайко. — А какво е това пари, драги приятелю? Как да ви кажа, аз за първи път чувам тази дума.
Усмивката моментално изчезна от лицето на келнера. Той някак неестествено дори побледня от яд.
— А, тъй ли била работата! — измърмори той. — За първи път чуваш тази дума, така ли? Е, тогава няма да ти се размине току-тъй!
Той сграбчи Незнайко за ръката, дръпна го настрана, извади от джоба си свирка и пронизително изсвири. Някъде от тъмнината веднага изскочи снажно дребосъче, облечено в мундир с блестящи металически копчета и с медна каска на глава. В ръката му имаше тежка гумена палка, а на пояса — пистолет в кобур.
— Господин полицай, ето този не иска да даде парите! — оплака се келнерът на полицая.
— Как смееш да не дадеш парите, говедо! — изкрещя полицаят, като сложи ръце на хълбоците си и изпъчи напред дебелия си корем.
— Първо, аз не съм говедо — с достойнство отвърна Незнайко, — а второ, нямам никакви пари. Никакви пари не съм взимал от него, нито пък съм ги виждал.