Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
— А ей това виждал ли си? — попита полицаят и пъхна гумената палка под носа на Незнайко.
Незнайко неволно отметна глава назад.
— Какво е това, според тебе, а? — повтори въпроса си полицаят. — Хайде, помириши!
Незнайко предпазливо помириса края на палката.
— Гумена палка вероятно — измърмори той.
— Гумена палка! — повтори подигравателно полицаят. — Ето, вижда се, че си глупак! Това е усъвършенствувана гумена палка с електрически контакт. Съкратено казано: УГПЕК. Я застани мирно! — изкомандува той. — Д-д-долу ръцете! И без р-разговори!
Незнайко машинално вдигна глава нагоре и опъна ръце от двете страни на тялото си. Полицаят го чукна с края на палката по челото. Чу се пращене, силен електрически ток удари Незнайко така, че от очите му изскочиха искри и той се залюля, безсилен да се задържи на краката си.
Полицаят хвана Незнайко за яката и почна да бърка по джобовете му. Като не намери в тях нищо, помъкна го през тълпата, която беше почнала да се събира наоколо.
— Р-р-азпръсвай се! И без много приказки! — викаше полицаят и заплашително размахваше палката си.
Тълпата моментално се разпръсна. Полицаят повлече Незнайко по улицата, сви в тясна напречна уличка и се спря пред един черен полицейски автомобил с малко решетъчно прозорче в каросерията, който напомняше фургон. Той широко отвори вратичката, която се намираше отзад на каросерията, посочи, я с пръст на Незнайко, смръщи вежди и повелително каза:
— Фит! Фит!
— А какво значи това „фит-фит“? — не разбра Незнайко.
— Това значи влизай по-бързо в колата, докато не съм се ядосал — изрева полицаят.
Тъй като Незнайко се бавеше, полицаят с такава сила стовари палката по гърба му, че Незнайко не разбра как се озова в колата.
Незнайко още не беше дошъл на себе си, когато вратичката зад гърба му с трясък се затвори. Той се надигна от мръсния, оплют под, натисна с рамо вратичката, но тя не се отвори. Тогава той с все сила забарабани с юмрук по вратата и извика:
— Ей, какво става тук?
Полицаят обаче не го удостои с отговор, а седна в кабината до шофьора и изкомандува:
— В полицейското управление, бързо!
Моторът забръмча. Автомобилът заподскача по камъните на павираната улица и след четвърт час Незнайко беше вече в по-лицейското управление.
Полицаят, който се наричаше, тук му е мястото да го кажем, Фигел, предаде Незнайко направо в ръцете на друг полицай, на име Мигел. Полицаят Мигел беше облечен в също такъв мундир, както и Фигел, само че копчетата на неговия мундир нямаха такъв ярък блясък, както копчетата на мундира на Фигел. Причината за това най-вероятно беше тази, че службата на полицая Мигел протичаше не под открито небе, а в затворено, лошо проветрявано помещение. Поради това металът, от който бяха направени копчетата, постепенно се окисляваше и тъмнееше.
Покрай стените на това помещение бяха наредени високи шкафове, където се пазеха сведенията за различните престъпници. В средата се намираше солидна дъбова маса с тежки четириъгълни крака. Зад масата, от едната й страна, беше поставен фотографически автомат за правене на снимки, а от другата — рентгенов апарат, с чиято помощ преглеждаха арестуваните, за да видят дали не са глътнали преди това откраднатите скъпоценности с цел да ги скрият в стомаха си. До вратата имаше уред за измерване ръста на престъпниците, който се състоеше от дълга, закрепена върху поставка вертикална летва с деления и от една подвижна дъсчица.
Върху масата стоеше телефонен апарат, сандъче с чисти бланки за регистриране на арестуваните, кутийка с черно печатарско мастило за снемане отпечатъци от пръстите и медната каска на Мигел.
За да бъдем по-точни, трябва да отбележим, че и медната каска на Мигел не блестеше така, както каската на Фигел. Това обстоятелство изпъкна особено ясно, когато влезлият в стаята Фигел сне каската от главата си и я сложи на масата наред с каската на Мигел. Тогава пролича и това, че между Мигел и Фигел имаше голяма прилика: и двамата бях скулести, широколики, и двамата бяха с ниски чела и тъмни, остри, късо подстригани коси, които започваха да растат едва ли не от самите им вежди.
Въпреки голямата им външна прилика характерите на Фигел и Мигел бяха твърде различни. Ако Фигел беше раздразнителен и не търпеше, както сам твърдеше, никакви разговори, то Мигел, обратното, беше голям любител на това да си поприказва и дори да се пошегува. Щом вратата зад Фигел се затвори, Мигел се обърна към Незнайко с думите:
— Осмелявам се да ви доложа, драги, че първото лице в цялото полицейско управление съм аз, тъй като първото, което виждате, попадайки тук, не е нищо друго освен моето лице. Хи-хи-хи-и! Остроумна шега, нали?