Неподражаемият Джийвс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неподражаемият Джийвс». Краткое содержание книги:
— Джийвс?
— Съмнявам се в изгодата да инвестираме в тази дисциплина, сър. Научих, че миналогодишната победителка Сара Милс стартира като единствена фаворитка.
— Бива я, значи?
— Чух в селото, сър, че си заслужава да я види човек как разнася яйцето.
— Следва бягането с препятствия — каза Бинго. — Рисково начинание, според мен. Все едно да залагаш на Гранд Нашънъл (Най-голямото конно състезание с препятствия, което се организира всяка година на хиподрума в Бйнтри, недалеч от Ливърпул. Разстоянието е 7.2 км. — Б.пр.). Съревнование на бащи по украсяване на шапки — друго рисковано мероприятие. И това е всичко, като изключим сто метра гладко бягане за момчетата от църковния хор с награден фонд оловно канче, което ще се връчи от викария. Състезанието е отворено за онези гласове, които не са започнали да мутират преди втория ден на Богоявление. Миналогодишният победител е Уили Чеймбърс, но тази година сигурно ще му сложат хандикап, който да го изключи от състезанието. Просто не знам.
— Ако ми позволите едно предложение, сър.
Изгледах учудено Джийвс. За пръв път го виждах почти възбуден.
— Да не криеш нещо в ръкава си?
— Да, сър. Уверено мога да твърдя, че победителят в състезанието на хористите пребивава в момента под този покрив. Говоря за Харълд, пажа на милорд.
— Да не би да е онова неапетитно създание в синя униформа е множество копчета, което вечно подпира някой зид? Дявол да го вземе, Джийвс, никой не уважава преценката ти за спортната форма на състезателите повече от мен, но не виждам с какво те е запленил малолетният Харълд. Та той е кръгъл като диня и вечно дреме, облегнат на каквото му падне.
— Момчето може да спечели без дори да положи някакво усилие, сър. То не бяга, а хвърчи.
— Откъде знаеш?
Джийвс се изкашля и в очите му се появи замислено изражение.
— Аз самият бях крайно изненадан, сър, когато се сблъсках за първи път с тази негова надареност. Една сутрин ми се наложи да го преследвам с педагогическа цел…
— Господи, Джийвс! Ти?
— Да, сър. Момчето е твърде прямо по натура и си позволи някои уязвителни бележки по отношение на външния ми вид.
— Какви по-точно?
— Не си спомням, сър — твърдо отсече Джийвс. — Но бяха не доброжелателни. Аз се опитах да го превъзпитам, но то не ми позволи дори да го наближа.
— Това е сензационно, Джийвс. И все пак, щом като е такъв спринтьор, защо никой в селото дори не подозира? Той не играе ли с другите деца?
— Не, сър. Бидейки паж на граф Уикхамърсли, Харълд не общува със селската младеж.
— Сноб, значи?
— Той изключително остро съзнава ограниченията, налагани от класовите различия, сър.
— Убеден ли си в качествата му? — попита Бинго. — Защото иначе не си заслужава да рискуваме.
— Ако желаете лично да се уверите във формата на момчето, сър, би било твърде лесно да се уреди таен пробен пробег.
— Признавам, че бих се чувствал по-спокоен — казах аз.
— В такъв случай, ако ми позволите да взема един шилинг от нощното шкафче…
— За какво?
— Възнамерявам да подкупя младежа да се произнесе неласкателно за кривогледството на втория общ прислужник, сър. Чарлс е твърде чувствителен за тази своя отличителна черта и със сигурност ще даде повод на Харълд да си прояви качествата. Ако след половин час застанете пред прозореца на коридора към вътрешния двор…
Не си спомням да съм се обличал по-скорострелно. По правило мразя привързаността в облеклото и обичам да избирам старателно връзката, грижовно да я връзвам, да проследя ръба на панталоните и прочее. Тази сутрин обаче навлякох каквото ми падне и бях при Бинго до прозореца с петнайсетминутен аванс.
Прозорецът гледаше към просторен, застлан с плоски камъни двор, който след двайсетина метра завършваше с арка в средата на висока оградата стена. Отвъд арката се виждаха трийсетина метра от алеята за коли, която завиваше и се губеше в буен храсталак. Поставих се на мястото на подрастващия и се замислих какви стъпки бих предприел с втори общ прислужник по петите. Пътят беше само един — напред към прикритието на гъсталака, или с други думи около петдесет метра много бързо гладко бягане. Отличен тест. Ако добрият стар Харълд успее да устиска до храстите, няма да има църковен хорист в Англия, който да е преполовил дистанцията, докато той къса лентата. Чаках, побиван от тръпки, цели часове, или поне така ми се стори, ала внезапно отдолу се разнесе врява, нещо валчесто, синьо и копчесто се стрелна откъм задната врата и профуча през арката като волен вятър. Две секунди по-късно зърнахме втория общ прислужник, който изстискваше най-доброто от себе си.