Неподражаемият Джийвс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неподражаемият Джийвс». Краткое содержание книги:
Напразно. Много преди да стигне арката, Харълд се гушеше зад чемширите и го замеряше с камъни. Отдалечих се от прозореца, просмукан от величайше доволство, а като срещнах Джийвс на стълбите, за малко да му стисна ръката.
— Джийвс, няма спор. Ризата на Устър ще бъде заложена на това момче!
— Много добре, сър.
Лошото на тези провинциални състезания е, че не можеш да се разгащиш на воля при наличието на сигурен победител, защото ще разтревожиш букмейкера. Стегълс, макар и пъпчив, не беше вчерашен и ако вложех колкото ме сърбяха ръцете, като нищо щях да събудя подозренията му. Успях все пак да пробутам една кръгла сумичка за благото на синдиката, въпреки замисления му поглед. На другия ден до мен стигна слухът, че трескаво разпитвал из селото за Харълд, но никой нищо не могъл да му каже и в крайна сметка вероятно бе умозаключил, че съм се изкушил от трийсетметровия хандикап. Общественото мнение се колебаеше между Джими Гуд с десетметров хандикап и Александър Бартлет с шестметров старт при курс единайсет към четири. Уили Чеймбърс, без хандикап, беше предлаган на публиката при две към едно, че ще загуби, но нямаше кандидати.
Не оставихме нищо на случайността за голямото събитие и в мига, в който заложихме парите си на апетитното сто към дванайсет, Харълд бе подложен на строга тренировка. Работата се оказа съсипителна и чак сега разбрах защо повечето големи треньори са тъжни и мълчаливи страдалци. Човек не можеше за миг да изпусне хлапето от очи. Безрезултатни се оказаха всички приказки за чест, слава и колко ще се гордее с него майка му, като спечели истинска купа — в мига, в който проклетият Харълд разбра, че тренировките означават нищо тестяно, физическо натоварване и отказ от тютюнопушенето, той се възпротиви от все душичка и сърце и ние съумявахме да го държим в някаква форма само благодарение на неотслабващата ни бдителност. Диетата се оказа големият препъни-камък. По отношение на спортната форма успявахме да му уредим с посредничеството на втория общ прислужник едно енергично гладко бягане рано сутрин на гладен стомах. Вярно, че ни излезе соленичко, но целта оправдаваше средствата. Ала когато на едно дете му стига само икономът да обърне гръб, за да разполага на воля с килера, когато му трябва само да намине през пушалнята, за да си натъпче джоба с екстра качество турски цигари, тогава на треньора му идва нанагорно. Единствената ни надежда остана природната му надареност.
И тогава една вечер младият Бинго се върна от игрището за голф с тревожен разказ на уста. Той беше започнал да подлага Харълд на леко физическо натоварване всеки следобед, като го принуждаваше да го съпровожда на игрището и да му разнася стиковете.
Отначало глупакът намираше цялата случка за страхотно забавна. Заливаше се от кикот, докато ми я разправяше.
— Ако знаеш само какво стана! Да беше видял физиономията на Стегълс!
— Стегълс? Какво има да му гледам?
— Ами докато онзи наблюдаваше как Харълд спринтира.
— Господи! Нима си позволил на Харълд да спринтира пред Стегълс!
Ченето на Бинго увисна.
— Боже, хич се и не сетих — съкруши се той. — Не беше по моя вина. Ние със Стегълс си направихме едно кръгче и после се отбихме в бара на клуба да се почерпим, а Харълд остана отвън да пази стиковете. След около пет минути излизаме и какво да видим? Диването практикува голф удари с любимия стик на Стегълс и остър камък. Като ни видя, запокити стика и дим да го няма. Стегълс остана като гръмнат. А и за мен беше като откровение. Неприятно, разбира се, но пък от друга страна — живна той — какво значение? Взехме му добра цена. Няма какво да губим, дори ако се разчуе за спортната му форма. Курсът му ще падне, разбира се, но за нас вече е без значение.
Аз погледнах Джийвс. Джийвс погледна младия господар.
— Има значение, ако изобщо не стартира.
— Точно така, сър.
— В какъв смисъл? — учуди се Бинго.
— Ако питаш мен — отвърнах, — смятам, че Стегълс ще се опита да го извади от строя преди надбягването.
— Господи! И през ум не ми мина! — пребледня Бинго. — Допускаш ли…
— Поне ще опита най-добросъвестно. Стегълс е решителен мъж. Отсега нататък, Джийвс, никакво изпускане на Харълд от ястребови очи.
— Несъмнено, сър.
— Непрестанна бдителност.
— Именно, сър.
— Не би ли искал да спиш в стаята му, Джийвс?
— Не, сър, не бих.
— По дяволите, допуснахме да се обезсърчим! Това е пълно изтърваване на нервите! Не бива така! Няма начин Стегълс да докопа Харълд, дори ако реши!
Младият Бинго обаче не се поддаваше на утеха.
— Безброй са начините, по които може да се попречи на фаворита да стартира — обяви той с гробовен глас. — Би трябвало да четеш повече романи за конни надбягвания. В „Покушение на хиподрума“ лорд Джаспър Молъверерас елиминира Хубавата Бетси като подкупи главния коняр да й пъхне кобра под седлото в нощта преди Дерби (Ежегодни надбягвания за тригодишни коне (с дистанция 2400 м.) на хиподрума Епсъм Даунс недалеч от Лондон. На името на граф Дерби, организирал първите такива надбягвания през 1780. — Б. пр.)!