Неподражаемият Джийвс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неподражаемият Джийвс». Краткое содержание книги:
— Какви са шансовете Харълд да бъде ухапан от кобра, Джийвс?
— Познавайки отблизо момчето, сър, бих се притеснявал изключително само за здравето на змията.
— Въпреки това, Джийвс, отсега нататък нашият девиз е зоркост и осторожност.
— Разбира се, сър.
През следващите няколко дни направо ми писна от Бинго. То си е редно, като имаш фаворит в конюшнята, да му трепериш и да упражняваш надлежна грижовност, но Бинго, в моите очи, се засиня. Съзнанието му бе безвъзвратно пропито от художествена литература на хиподрумна тематика и доколкото можах да разбера, на никой кон не му било позволено да се състезава без поне десет покушения върху живота му. Той се впи в Харълд като лейкопласт. Нещастното дете крачка не можеше да направи, без да открие Бинго в най-интимните си среди. Признавам, че състезанието означаваше много за клетия Бинго, защото щеше да му предостави финансовата независимост да зареже даскалъка и да се завърне в родния Лондон, но все пак едва ли беше необходимо две нощи подред да ме буди в три часа — единият път да ми предложи сами да приготвяме храната на Харълд, за да избегнем евентуалното му отравяне, а вторият път да ме осведоми, че в храстите нещо шавало. Всяка граница бе пристъпена обаче, когато настоя да се явя на вечерна служба в събота — деня преди празненството.
— За какъв дявол? — ядосах се аз, защото от малък не си падам по вечерните служби.
— Ами защото аз съм възпрепятстван. Заминавам днес за Лондон с младия Егбърг. — Егбърг е синът на лорд Уикхамърсли, когото Бинго обучаваше. — Ще ходи на гости в Кент и трябва да го изпратя от гара Чаринг Крос. Крайно неприятно. Ще се върна чак в понеделник следобед. Ще пропусна повечето спортни прояви. Така че всичко зависи от теб, Бърти.
— Но защо да ходя на вечерна служба? — не мирясах аз.
— Може ли да си толкова загубен! Ами нали Харълд пее в църковния хор!
— Е и? Как ще му попреча да си изкълчи врата на горно „до“?
— Боже, боже, с какъв човек съм се захванал! Не знаеш ли, че Стегълс също пее в хора? След службата може да извърти някой мръснишки номер.
— Тук вече прекали.
— Така ли? В такъв случай нека те осведомя, че в „Жокейката Джони“ злодеят отвлече в нощта преди голямото надбягване жокея, който яздеше фаворита, а само той разбираше особената душевност на коня и единствен умееше да го контролира. Ако героинята не се беше предрешила като…
— Добре, добре, добре! Като е толкова опасно, най-добре ще е Харълд изобщо да не се явява на спявка в събота вечер.
— И дума да не става! Ти изглежда имаш това пъклено изчадие за стълб на добродетелната праволинейност и може би си въобразяваш, че е поголовно обичан. А той се радва на най-разклатената репутация от всички деца в селото. Толкова често е бягал от репетиции, че викарият се е заканил при още едно отсъствие да го изхвърли от хора. Ще има да се блещим, когато го задраскат от списъка един ден преди състезанието!
При това положение, разбира се, вечерната служба не ми се разминаваше.
Нещо във вечерните селски служби прави човека дремлив и безтревожен. Като красив завършек на великолепен летен ден. Старият Хепънстол си беше горе на амвона и неговото монотонно бръмчене допринасяше много за потока на съзнанието ми. Вратата на църквата беше отворена и въздухът бе пропит от смесените ухания на дървета, орлови нокти, плесен и празнични селски премяни. Докъдето взорът стигаше, фермери и фермерши седяха в ленна отмора и дишаха равномерно, а децата от паството, които в началото на службата място не можеха да си намерят, сега се бяха разплули в коматозен унес. Последните лъчи на ртмиращото слънце просветваха иззад стъклописите на прозорците, птичките цвърчаха, женски рокли прошумоляваха морно в застиналата пасторалност. Усещах се умиротворен. Всички се усещахме умиротворени. Затова експлозията, която ни връхлетя, се прие като непредизвестен край на всичко земно.
Използвам термина експлозия, защото точно така прозвуча. В един миг, значи, цари унесена смълчаност, нарушавана единствено от мънкането на стария Хепънстол по повод задълженията ни към ближния, а в следващия миг тя е раздрана от неистово врещене, което халоса паството между очите, премина като нож през целокупния ни гръбнак и се вряза в подметките.