Неподражаемият Джийвс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неподражаемият Джийвс». Краткое содержание книги:
— Ииииииииииии! Ооо! Иииииииюши!
Все едно, че опашките на шестотин прасета бяха извити едновременно, но всъщност са оказа само малкият Харълд, обладан от истеричен пристъп с неизяснен произход. Мяташе се напред-назад и се шляпаше по врата, докъдето му ръката стигаше, без да забравя регулярно да си поема въздух за следващия врясък.
Подобно поведение по време на вечерна служба трудно ще мине незабелязано. Паството бе рязко извадено от транса си и побърза да се покатери по скамейките за по-добра видимост. Старият Хепънстол млъкна насред изречението и рязко се извърна назад. Двамата клисари, запазили завидно присъствие на духа, се метнаха тигрово през пътеката, забърсаха все още врещящия Харълд и го отнесоха зад кулисите. Аз си грабнах шапката и хукнах през глава към ризницата, примрял от неназовани опасения. Умът ми не побираше какво се е случило, но в дъното на произшествието злокобно прозираше ръката на подлеца Стегълс.
Докато се добера дотам, докато си издействам някой да ми отвори вратата, която се оказа заключена, вечерната служба практически приключи. Старият Хепънстол с много чувство калайдисваше злощастния Харълд насред тълпа от хористи, клисари, курати и други подобни. Сварих едва края на цветистото му порицание.
— Как така си позволяваш…
— Ама много ми е чувствителна кожата.
— Не е сега моментът да обсъждаме кожата ти!
— Някой ми пусна буболечка във врата!
— Що за глупости!
— Вярно е! Усетих я как ми се гърчи.
— Престани!
— Доста неубедително, не мислиш ли? — обади се някой до мен.
Беше Стегълс, мътните да го отнесат. Издокаран в белоснежна стола, или стихар, или сутана, или както там му викат, и с израз на дълбоко неодобрение. Има и циничното нахалство да ми срещне погледа, без дори да премигне.
— Ти ли му пусна бръмбар зад яката? — креснах аз.
— Аз? Аз?!?
Старият Хепънстол си надяна черната шапчица за произнасяне на смъртната присъда.
— Не вярвам и на една твоя дума, лошо момче! Нееднократно съм те предупреждавал, но сега вече ще пристъпя към действие. От този момент преставаш да си член на църковния хор, проклето дете!
Стегълс се вкопчи в ръкава ми.
— В такъв случай — каза — онези залози, сам разбираш… Боя се, че си изгуби парите, старче.
Изгледах го, както заслужаваше. Каква ли полза, естествено.
— И това ми било спортсменско! — казах с много чувство, но кой да ме чуе.
Джийвс посрещна храбро новината, но видях как вътрешно се олюля.
— Господин Стегълс е доста изобретателен млад джентълмен, сър.
— Долен мошеник искаш да кажеш.
— Подобни инциденти не са изключение на хиподрума, сър, и е безполезно да се скърби.
— Де да имах твоя слънчев характер, Джийвс!
— Сега вече ще разчитаме почти изцяло на госпожа Пенуърти, сър. Ако тя оправдае препоръките на господин Литъл и покаже класа в надбягването на майки в чували, нашите загуби ще се балансират от печалбата.
— Без да ни остане нищо. Голяма утеха, когато си предвкусвал тлъста плячка.
— Има една вероятност да се озовем на зелено в крайна сметка, сър. Преди господин Литъл да отпътува, аз го убедих да инвестира малка сума за синдиката, в който така любезно ме включихте, сър, в състезанието с яйце и лъжица.
— На Сара Милс ли заложи?
— Не, сър. На аутсайдер с висока котировка в курса. Малката Прудънс Бакстър, сър, дъщерята на главния градинар на милорд. Баща й ме увери, че ръката й не трепвала. Всеки следобед му носела кана бира от селската кръчма и досега капка не била разляла.
Това, че контролира ръцете си, добре. Ами бързината? При наличието на печени изпълнители като Сара Милс, състезанието всъщност се превръща в обикновено надбягване и скоростта е от жизненоважно значение.
— Съзнавам, че шансовете ни не са от най-добрите, сър, но все пак прецених риска като основателен.
— Е, да се надяваме, че това няма да е първата ти издънка, откакто те познавам.
— Благодаря ви за доверието, сър.
По правило разбирането ми за добре прекаран следобед включва максимална отдалеченост от всякакви селски тържества поради лепкавото им естество. Но в случая по обясними причини погълнах предубежденията си и се явих собственолично. Най-страшните ми опасения се оказаха изцяло оправдани. Денят бе горещ, а територията на замъка представляваше гъста, почти втечнена маса селячество. Бъкаше и от малолетни. Едно от тях, което определих на око като невръстен субект от женски пол, се впи в ръката ми, докато си пробивах път през навалицата към мястото, където финишираше надбягването на майки в чували. Не бяхме официално представени, но малката явно бе преценила, че ще й свърша не по-лоша работа от всеки друг, като я изслушам на тема парцалената кукла, която бе спечелила в състезанието по ловене на ябълки с уста в каца вода.