Неподражаемият Джийвс

— Юстис!

— Ало!

— Какво можеш да получиш срещу Г. Хейуърд?

— Вече падна на четири към едно. Отнякъде са се просмукали сведения и Стегълс е дочул нещо. Курсът се скъси снощи по доста красноречив начин.

— При четири към едно може и да се оправим. Заложи по петак на глава върху Г. Хейуърд от името на синдиката. Това ще ни изведе на зелено в счетоводната книга.

— Ако спечели.

— Как така „ако“? Нали беше сигурна работа при липсата на Хепънстол?

— Вече не вярвам — мрачно изкряка Юстис, — че на този свят има нещо сигурно. Докладваха ми, че преподобният Джоузеф Тъкър е направил вчера на събрание на майките в Баджуик впечатляващо пробно бягане. Но така или иначе, това е единственият ни шанс. Приятен ден.

Тъй като не бях официален секундант, можех да си избирам в коя църква да се явя на другата сутрин. Аз, естествено, не се колебах. Единствената неприятност беше, че Долно Бингли отстоеше на шестнайсет километра от имението. Това предполагаше ранно потегляне, но успях да измоля велосипед от единия коняр и завъртях енергично педалите. Имах само думата на Юстис за състезателните качества на Г. Хейуърд, а току-виж се оказало, че на венчавката, където са го хронометрирали близнаците, просто се е увлякъл от тържествеността на случая. Ала всичките ми страхове се разсеяха в мига, в който той се изправи на амвона. Юстис излезе прав. Този човек се отнасяше изключително съзнателно към работата си. На вид се оказа длъгнест и ошмуглен беловласец, но стартира с лекота, а в края на всяко изречение правеше ценна пауза и добросъвестно си прочистваше гърлото. След първите пет минути вече знаех, че пред мен е финалистът. Неговият навик да млъква неочаквано, за да огледа един по един всеки присъстващ, ни спечели безценни минути, а след последния завой на пистата авантажът ни бе осигурен благодарение на изтърваното пенсне, което дълго издирва сред краката си. На двайсетата минута тъкмо беше загрял, на трийсет и петата гласът му укрепна, а след спринта преди финиша часовникът показваше трийсет и шест минути и четиринайсет секунди. При хандикапа, който му бе отпуснат, нямахме грижа на този свят и аз яхнах велосипеда за обратния път с ведро сърце, преизпълнено с обич към човешкия род. Заварих Бинго да говори по телефона.

— Браво! Чудесно! Страхотно! Ъ? А, той не ни е проблем. Дадено, ще уведомя Бърти. — Остави слушалката и ме забеляза. — Здрасти, Бърти. Тъкмо говорих с Юстис. Всичко е наред, момчето ми. Току-що са се получили офцциалните резултати от Долно Бингли. Г. Хейуърд води убедително.

— Знаех си аз! Оттам идвам.

— Така ли? Аз пък бях в Баджуик. Тъкър се състезава добросъвестно, но хендикапът му дойде множко. Старки го болеше гърлото и финишира на опашката. Робъртс от Фейл-край-Реката е трети. Сладкият Г. Хейуърд! — изгука Бинго и ние излязохме на терасата.

— Всички резултати ли са налице? — попитах.