Неподражаемият Джийвс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неподражаемият Джийвс». Краткое содержание книги:
— Какво!
— Ами да. Каза, че ще се ожени за някой властен, амбициозен, инициативен, мъжествен мъж, от когото лъха сила, красота и твърдост на характера.
— Остави ме, момко — примолих му се аз. — Остави ме насаме с пърженото ми яйце.
Щом станах, право на телефона. Откъснах Юстис от сутрешния му Хораций и му дадох указания да заложи по десет лири за всеки член от синдиката на състезателя от Туинг. Следобед Юстис пък се обади да каже, че е изпълнил нареждането ми при курс седем към едно. Курсът се бил качил благодарение на слуха, плъзнал от добре осведомени източници, че преподобният страдал от сенна хрема и поемал големи рискове със ежесутрешните си разходки из градината на викарията. И голям късмет извадихме, мислех си аз на другия ден, неделя, че заложихме овреме, защото Хепънстол захапа юздата и ни даде двайсет и шест минути на тема Някои Ширещи се Суеверия. Бях седнал до Стегълс в църквата й го видях как пребледня. Стегълс се оказа ситен и мърщав плъх, който гледаше на всичко с открито подозрение. Първото нещо, което обяви официално, щом излязохме на чист въздух, бе, че отсега нататък всеки, който си пада по преподобния, ще получи курс петнайсет към осем и додаде мерзко, че подобни долни машинации би трябвало да се докладват на вниманието на Жокейския клуб (Организация, ръководеща конните състезания в Англия и контролираща провеждането им. — Б. пр.). Съсипителната цена моментално се отрази на залаганията и никой не видях да се бърка в джоба.
Това бе положението до вторник следобед, когато се разхождах пред къщата с цигара в уста, а Клод и Юстис се зададоха на велосипеди, ръсещи в движение топли-топли новини.
— Бърти — развика се отдалече Клод, — ако не предприемем незабавни мерки, с нас е свършено!
— Какво става?
— Г. Хейуърд става, ето какво! — мрачно поясни Юстис. — Състезателят от Долно Бингли.
— Ние за нищо го нямахме — заразправя Клод — и го изтървахме от поглед. Винаги така се получва. И Стегълс не му обърна внимание, и ние мухи ловяхме. Обаче минавахме тази сутрин с Юстис през Долно Бингли и се отбихме за всеки случай в църквата. Тъкмо течеше сватба и ние решихме профилактично да проверим формата на Г. Хейуърд, да не би да се окаже непредвидим.
— И слава богу, че го направихме — продължи Юстис, — защото той дръпна двайсет и шестминутно слово по хронометъра на Клод. На селска венчавка, можеш ли да повярваш! Представи си на какво е способен, ако реши да се изфука!
— Има само един изход от положението, Бърти — обобщи Клод. — Трябва да се бръкнеш за още средства, за да блокираме Г. Хейуърд и да се предпазим от катастрофа.
— Ама…
— Няма друг изход.
— Не ми е приятно да отписваме всички тези пари, които заложихме на Хепънстол.
— Да имаш друго предложение? Нали не очакваш от преподобния да се справи с подобна говорилня?
— Сетих се! — креснах.
— Какво?
— Има начин да осигурим победата на нашия състезател. Отивам право при него да го моля като лична услуга да прочете в неделя проповедта си за Братската любов.
Клод и Юстис се спогледаха.
— Страхотно! — каза Клод.
— Мозъчно! — съгласи се Юстис. — Изненада ме с това сочно предложение, Бърти.
— Въпреки това — усъмни се Клод — колкото и да е гореща тази проповед, бива ли я при четириминутен хандикап?
— И още как! Като ви казах, че трае четирийсет и пет минути, аз бях сдържано консервативен.
— Тогава действай — каза Клод.
И аз наминах привечер покрай викарията да уредя въпроса. Старият Хепънстол беше трогнат и очарован, че след толкова години храня спомен за неговата проповед и призна, че веднъж или два пъти се бил изкушавал пак да я изнесе, но все му се струвало, че е прекалено длъжка за селската му публика.
— В тези неспокойни времена, драги Устър — каза той, — се боя, че лаконичността се цени все повече дори от най-правоверния енориаш, който би трябвало да е изпълнен с повече търпение от столичния си събрат. Имал съм нееднократни спорове на тази тема с Бейтс, моя племенник, който пое задълженията на стария ми приятел Спетиг в Гандъл-край-Баира-зад-Реката. Той е поддръжник на твърдението, че проповедта трябва да е немногословна, енергична, конкретизирана и в никой случай да не отнема повече от дванайсет минути.
Аз искрено се възмутих.
— Как изобщо може да се твърди, че великолепната ви проповед за Братската любов е прекалено дълга!
— Ами все пак петдесет минути…
— Не може да бъде!
— Твоето неверие, драги ми Устър, безкрайно ме ласкае. Много повече, отколкото заслужавам. И все пак фактите са налице. Сигурен ли си, че не бива да внасям никакви поправки и съкращения? Едно подкастряне би й се отразило благотворно. Бих могъл, например, да не задълбавам излишно в семейния живот на ранните асирийци.