Ръкописът убиец
- Автор: Стаут Рекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владо Станчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ръкописът убиец». Краткое содержание книги:
Когато си легнах, оставих прозореца леко открехнат, и на сутринта локвата вода бе стигнала до килима. Часовникът на нощната масичка показваше 9 и 20 местно или 12 и 20 нюйоркско време. В пощата ми бяха казали, че писмото ще тръгне със самолет, който ще се приземи на „Ла Гуардия“ около осем сутринта, тамошно време. Значи в тази минута, в която се прозявах и протягах, може би бе пристигнало по предназначение.
Имах основание за безпокойство относно мисис Потър. Тя ме уверяваше, че мъжът й, независимо от всичко, няма да се намесва в разследването, но когато си помислих какво може да стане, ако той реши да изпрати телеграма до „Къриган, Фелпс, Кастин и Бригс“, стомахът ме присви. Повече не издържах. Без да затварям прозореца и без дори да посетя банята, набрах номера в Глендейл. На телефона бе тя самата.
— Добро утро, мисис Потър. Арчи Гудуин се обажда. Исках само да попитам… Разказахте ли на мъжа си за нашето начинание?
— Разбира се. Аз ви казах, че ще го направя.
— Да, спомням си. Как реагира той? Трябва ли да говоря с него?
— Според мен не е нужно. Той не разбра много добре това, което му разказах. Обясних му, че вие не притежавате екземпляр от ръкописа и е напълно възможно такъв да не съществува, но той смята, че трябва да се опитаме да го намерим и да го продадем на кино-продуцентите. Казах му, че ще трябва да почакаме отговора на моето писмо и той се съгласи с мен. Мисля, че ако добре размисли, ще разбере всичко, за което говорихме.
— Не се съмнявам. Що се касае до мистър Финч, то аз го открих. Той живее в хотел „Южни морета“. Висок е малко над средното и изглежда на около тридесет и пет. Има костеливо лице, дълги костеливи пръсти и тъмнокафяви очи, които изглеждат черни. Когато разговаря с някого, гледа право в очите му и има приятен баритонов глас. Искате ли да си запишете?
— Не, ще го запомня.
— Сигурна ли сте? — Да.
— Да се надяваме. Ще бъда целия ден в стаята си в хотел „Ривиера“. Ако нещо се случи, звънете ми по всяко време.
— Непременно.
Какво умна жена, помислих си, докато слагах слушалката. Много добре знае, че мъжът й е тъп, но не иска за нищо на света да си признае. Поръчах вестник и закуска. После се измих, обръснах се и закусих, без да свалям пижамата. После се обадих в „Южни морета“ и помолих да ме свържат с Уолтър Финч. Той беше в стаята си с номер 1216 и каза, че успешно се справя с домашната работа. Наредих му да не мърда, докато не позвъня отново.
Като се облякох, позвъних да ми донесат списания. Знаех, че не трябва да очаквам телефонен разговор през цялото време, защото нервите може да ми потрябват през следващото денонощие. Въпреки това, докато прелиствах списанията си, често поглеждах часовника си, смятайки на ум разликата в часовете. Единадесет и петдесет, значи в Ню Йорк е два и петдесет. Дванадесет и двадесет и пет, значи три и двадесет и пет, два без четири, значи пет без четири, един и четиридесет и пет, значи четири и четиридесет и пет, почти настъпва краят на работното време. Оставих настрани списанията и застанах пред прозореца. Полюбувах се на дъжда, след това си поръчах обяд.
Докато дъвчех парченце от филе тон, телефонът зазвъня. За да докажа на себе си колко съм спокоен, продължих да дъвча докато не преглътнах парчето риба и чак тогава вдигнах слушалката. Беше мисис Потър.
— Мистър Гудуин, току-що ми позвъни мистър Къриган. Добре, че бях преглътнал залъка си.
— Чудесно! Какво каза?
— Разпитваше ме за мистър Финч. Казах му всичко, както наредихте. — Тя се вълнуваше, затова говореше доста бързо, но аз не я прекъснах. — Попита къде е ръкописът и аз казах, че е у мистър Финч. Попита дали съм го видяла, или чела, и аз казах, че не съм. Каза ми да не подписвам никакви договори и с нищо да не се съгласявам, докато не се видим. Каза, че ще бъде в Лос Анджелис утре в осем сутринта и ще дойде тук направо от аерогарата.
Ставаше забавно. Имах чувството, че още преглъщам парчето риба, макар че можех да се закълна, че то отдавна е в стомаха ми.
— Според вас дали нещо е заподозрял?
— В никакъв случай! Аз играх ролята си отлично!
— В това не се съмнявам. Ако бях до вас, непременно щях да ви погладя по главичката. А може би щях да направя още нещо, ето защо е добре, че не съм там. Да дойда ли да направим репетиция? Какво ще му кажете?
— Не е необходимо. Аз помня всичко.
— Добре. Той ще иска по-скоро да се свърже с Финч, но може да попита за писмото на брат ви, в което той споменава за романа. Какво ще му кажете?
— Ще му кажа, че съм го запазила.
— Правилно. Къриган ще бъде при вас около девет часа. Кога излиза за работа съпругът ви?