Ръкописът убиец

— Тръгвайте, да ви вземат дяволите! Въпроса си ще ми зададете в писмена форма.

Той грабна шапката и шлифера си и изхвърча от стаята. Аз вдигнах падналия в битката стол, оправих килима, взех си обувките от гардероба и ги обух. После седнах до прозореца и позвъних по телефона в Глендейл.

— Мисис Потър? Арчи Гуд…

— Идва ли?

— Да. Бях в гардероба, докато Финч разговаряше с него. Беше готов да се откаже от дипломата си на юрист, само за да види ръкописа. Когато се увери, че нищо няма да стане, се опита да нокаутира мистър Финч, но сам се оказа на пода. Тръгна си доста бързо и се обзалагам, че идва към вас. Изпратих след него Финч и съм сигурен, че той ще изпревари Къриган. Какво…

— Мистър Гудуин, казах ви, че не се страхувам!

— Не се съмнявам в това. Но Къриган ще ви притиска да го вземете за адвокат, а пред Финч няма да посмее. Още повече Финч ще ви хареса, той не е груб и недодялан като мен. Можете да го поканите на обяд. Ако наемете Къриган, ще дойда и ще ви натроша стъклата с камъни.

— За да ми докажете, че сте груб и недодялан. Явно още ми нямате доверие.

— Откъде такава увереност? Ако Къриган дойде пръв, задръжте го до идването на Финч. Не забравяйте, че Финч вече е идвал у вас.

— Няма да забравя. Разговорът ни приключи.

Приближих се до прозореца и с радост установих, че дъждът е понамалил силата си. Вдигнах нагоре рамката, за да влезе свеж въздух. Запитах се дали да се обадя на Улф, но реших да изчакам събитията. Тъй като от сутринта нямах време за вестници, позвъних и помолих да ми донесат няколко. В тях нямаше нищо интересно, освен спортните колони, затова взех книгата на Финч „Смрачаването на абсолютното“ и се опитах да чета. Намерих някакъв смисъл в нея, но нищо, което би могло да представлява интерес за мен.

Телефонът иззвъня. Беше Финч. Обаждаше се от мисис Потър.

— Беше ли?

— Да. Изпреварих го с пет минути. Учуди се като ме видя и не се зарадва. Поиска да говори с мисис Потър насаме, но аз с нейно знание чух всичко от кухнята. Убеждаваше я колко е опасна клеветата и че нищо няма да се случи, ако той прочете ръкописа и й даде юридически съвет. Беше доста настъпателен и бедната жена доста се поизмъчи. Тя не можеше да твърди, както направих аз, че не го познава, защото му беше писала. Само да я бяхте чули!

— Жалко, че не бях там. Какво му каза?

— Каза, че ако в ръкописа има клеветнически твърдения, не иска да знае за тях и аз не трябва да знам, тъй като тогава няма да може да се продаде романът. Нека кинаджиите да се оправят с това. Така и не успя да й втълпи, че и в този случай тя също носи отговорност.

— Превъзходно. Разцелувайте я от мое име.

— С удоволствие. Още повече, че тя е тук до мен. Да си призная честно само хвърлихте на вятъра парите за таксито.

— Няма значение. Къриган тръгна ли?

— Да. Таксито го чакаше както първия път.

— Може да се върне. Дошъл е за ръкописа и трудно ще се откаже. Ако се върне, постъпките му могат да бъдат трудно предвидими. Останете там. Аз ще ви се обадя.