Ръкописът убиец

— Но това значи — каза тя, когато млъкнах, — че ще трябва да лъжа, като казвам, че вие имате екземпляр от ръкописа. Не мога така нагло да лъжа!

— Може и да е така — съгласих се аз, — може да сте от хората, които нито веднъж не са лъгали в живота си й сега ще ви е трудно да го направите, но тази лъжа ще помогне в търсенето на убиеца на вашия брат и на две млади жени. Едната е прегазил с кола, а другата е изхвърлил през прозореца. Дори в случай, че вашата лъжа няма да причини някому вреда, не бих ви карал просто така да произнесете, или да напишете първата в живота си лъжа.

— Не бъдете ироничен! — бузите й леко порозовяха. — Не съм казвала, че никога не съм лъгала. Аз не съм светица. Вие сте прав, бих го направила за пари, ако не знаех, че е лъжа. — Очите й внезапно заблестяха. — Защо не започнем отначало, а после да направим, както предлагате.

Поиска ми се да я прегърна силно.

— Ще караме подред — предложих аз. — Преди всичко, трябва да прегледаме писмата му. Нали нямате нищо против? А после ще решим как да действаме по-нататък, тук ли са писмата?

— Да — тя стана. — Те са в гаража, в една кутия.

— Да ви помогна ли?

— Не — каза тя и излезе.

Аз станах и се приближих до прозореца, за да се полюбувам на калифорнийския климат. Ако бях тюлен, сигурно щях да го харесам. Всъщност, ако намеря в едно от писмата на Дайкс това, което търся, сигурно може и да го харесам, казах си. Надявах се да открия не преразказ на романа, а просто някакво споменаване за него.

Когато тя се върна по-бързо от очакваното — в ръцете й имаше две пачки писма, превързани с панделка. Постави ги на покрита със стъкло масичка и развърза панделката.

Аз се приближих.

— Започнете с писмата от март миналата година. — Аз приближих стола си. — Дайте ми няколко.

— Ще се справя сама — поклати глава тя.

— Вие можете да пропуснете нещо важно. Някакъв нюанс, например.

— Няма да пропусна. Извинете мистър Томпсън, но не мога да ви позволя да четете писмата на моя брат.

— Не съм Томпсън, казвам се Арчи Гудуин.

— Извинете, мистър Гудуин — тя започна да разглежда пощенските печати на пликовете.

Явно бе, че нямаше да мога да я убедя и реших да се въздържа от това си намерение. Още повече, че си имах важна задача. Извадих бележник и писалка и започнал да съчинявам писмото.