Ръкописът убиец
- Автор: Стаут Рекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владо Станчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ръкописът убиец». Краткое содержание книги:
— Преди шест години. След като се омъжих и се преместих в Калифорния, не сме се виждали нито веднъж — тя се изчерви. — Когато той умря, не бяхме на погребението, защото не беше по джоба ни. Разбира се, ако знаех, че ни е оставил пари и акции, щях да отида, но тогава това не ми беше известно.
— Пишехте ли си? Получавахте ли от него писма?
— Винаги си пишехме по веднъж в месеца — кимна тя, — понякога и по-често.
— Споменавал ли ви е, че е написал книга, роман? Или че пише?
— Не — тя внезапно се намръщи. — Почакайте за момент, може и да е споменавал. Виждате ли, брат ми винаги е искал да направи нещо значително, но мисля, че освен на мен, не го е казвал на никого. Останах му, след смъртта на родителите само аз, при това по-млада от него. Той беше против брака ми и известно време, след като се омъжих, прекратихме писането си. По-късно отново започнахме да си пишем. Писмата му бяха дълги, по няколко страници. Нима е написал книга?
— Запазихте ли писмата му?
— Да.
— Тук ли са?
— Да. Но мисля, че трябва да ми обясните какво искате.
— Съгласен съм с вас — скръстих ръце и огледах внимателно нейното кръгло, пълно с напрегнато внимание личице. Дъждът вече не ме мокреше и започнаха да ме измъчват съмнения, тъй като бе настъпил най-важният момент, когато трябваше да реша да я излъжа ли, или да кажа истината. Улф ми бе предоставил възможността за избор: „Ще поговориш с нея и ще решиш“. Погледнах я още веднъж в лицето, видях угасналите й очи и внезапно взех решение. Ако направех грешка, щях, вместо със самолет, да се пренеса в Ню Йорк с ритник в задника.
— Слушайте ме внимателно, мисис Потър. Ще ме слушате ли?
— Разбира се.
— Добре. Ето какво ще ви кажа. Казвам се Джордж Томпсън и съм литературен агент. Притежавам екземпляр от ръкопис на роман, който е написан от Байрд Арчър. Имам основание да смятам, че Байрд Арчър е псевдоним, използван от вашия брат. Всъщност не съм уверен, тъй като ми липсват доказателства. Имам основание да смятам, че мога да продам романа на голяма филмова компания за голяма сума пари. Около петдесет хиляди долара. Вие сте единствена наследница на вашия брат. Искам заедно да прегледаме писмата му и да потърсим потвърждение на това, че романът е написан от него. Независимо от това дали ще намерим доказателства или не, аз ще оставя ръкописа в една от местните банки, а вас ще ви помоля да напишете писмо до юридическата кантора, където брат ви е работил. В него трябва да споменете, че имате екземпляр от ръкопис на роман, съчинен от брат ви под псевдонима Байрд Арчър, да споменете заглавието на книгата и факта, че агент на име Томпсън, смята, че може да продаде романа на филмова компания за петдесет хиляди долара. Затова искате да се консултирате с тях, тъй като не знаете как се извършват подобни сделки. Добре е да добавите, че Томпсън е прочел ръкописа, а не вие.
— Но ако вие не можете да го продадете… — тя ме гледаше с широко отворени очи. Все пак тя бе голяма душичка. Перспективата да получи петдесет хиляди долара биха отворили всякакви очи, колкото и честни да са те. — Ако книгата ми принадлежи, защо да не мога да ви кажа просто: „Продайте я?“ — попита тя.
— Виждате ли — упрекнах я, — не сте ме слушали внимателно.
— Как не съм. Аз слушам…
— Не, не сте слушали. Предупредих ви, че това е, което всъщност ще кажем, но то не е истина сто процента. Има нещо вярно, но то е много малко. Аз действително смятам, че брат ви е написал роман под името Байрд Арчър и бих искал да видя дали в писмата си той не споменава за това. Ръкописът обаче не е в мен и надежда да го продам няма. Освен това аз не съм литературен агент и не се казвам Томпсън. Сега…
— Значи всичко е лъжа?
— Не. То щеше да… — Тя се изправи.
— Кой сте вие? Как се казвате?
— Нали ушите ми не са се променили?
— Какво искате?
— Искам да ме изслушате. Това, което ви казах, не може да се нарече лъжа, тъй като ви предупредих, че говоря само образно.
Сега ще ви кажа истината и ви съветвам да седнете, тъй като разказът ми ще бъде доста дълъг.
Тя седна, като зае не повече от една трета от стола.
— Казвам се Арчи Гудуин — започнах аз, — и съм частен детектив. Работя за Ниро Улф, който също е частен детектив…
— За Ниро Улф?
— Точно така. Ще му бъде приятно да разбере, че сте чували за него. Той е нает от човек на име Уейлман, за да открие убиеца на дъщеря му. Убито е още едно момиче, на име Рейчъл Абрамс. Преди това са убили вашия брат. Ако ви интересуват подробности, по-късно ще ви ги разкажа. Сега ще кажа само, че съгласно нашата версия брат ви е убит, защото е написал този роман. Джоан Уейлман е загинала, защото го е чела, а Рейчъл Абрамс, защото го е напечатала.