Ръкописът убиец
- Автор: Стаут Рекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владо Станчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ръкописът убиец». Краткое содержание книги:
— В осем и двадесет.
— Добре. Едва ли ви грози опасност, ако той е убиецът, защото знае, че вие сте виждали ръкописа, но въпреки това не искам да рискуваме. Няма да мога да дойда, тъй като трябва да съм в стаята на Финч, когато дойде Къриган. Затова ето какво ще направим: точно в осем сутринта при вас ще дойде човек, който ще ви представи документ, че е от детективска агенция. Скрийте го така, че да може да наблюдава всичко. Например в…
— Това пък защо? Нищо няма да ми се случи.
— Не съм сигурен. Заради този ръкопис вече загинаха трима. Ще дойде при вас около осем и …
— Мъжът ми може да поиска разрешение от работата си и да си остане вкъщи.
— Не. Извинете, но такъв вариант е изключен. Вашият разговор с Къриган ще е доста сложен, за да се намесва друг човек, бил той и вашият съпруг. Като дойде човекът от агенцията, пуснете го, скрийте го добре и след като измине поне час от тръгването на Къриган, го пуснете да си ходи. Или така, или ще трябва да дойда аз, но това може да провали цялата работа. В кой хотел е Финч?
— В „Южни морета“.
— Опишете го.
— Достатъчно висок, над тридесет години, с костеливо лице и костеливи ръце, има тъмни очи и когато говори ви гледа право в очите.
— Отлично. За Бога, да не сбъркате и да ме опишете мен! Помнете, че при вас е идвал Финч…
— Нима се съмнявате в мен, мистър Гудуин?
— Не, не се съмнявам.
— Тогава защо е този разговор?
— Добре, да го оставим настрана. След обяд няма да съм в стаята си. Ако нещо ви потрябва, предайте, че сте се обаждали. Успех, мисис Потър.
— Пожелавам го и на вас.
Филето беше изстинало, но аз с удоволствие го доизядох. Позвъних на Финч и му казах, че рибата е клъвнала куката и ще мина към него сутринта около осем. Той отговори, че е в бойна готовност. Реших да позвъня в Ню Йорк, но после размислих. Глупаво е за Джордж Томпсън да се обажда на Ниро Улф. Реших, че не си струва да рискувам. Взех си шапката и шлифера и излязох от хотела. Намерих телефонна будка и от нея се обадих на шефа, когато му разказах за новото развитие на нещата, той изсумтя и толкоз. Никакви инструкции или нареждания. Имах впечатлението, че съм го откъснал от нещо важно, например от решаване на кръстословици.
Не успях да се измокря до кости, докато намеря такси, което да ме закара до детективското бюро. Този път нямаше нужда да бъда толкова придирчив спрямо хората на Долман, защото всеки идиот би могъл да се намеси успешно и да предотврати убийството на жена си под собствения нос. Но дори и в този случай не исках да имам работа с Гибсън или някой от себеподобните му. Долман ме запозна с един приемлив юначага и аз го инструктирах относно държането му в дома на мисис Потър. После го накарах да повтори още веднъж всичко. Оттам отидох до хотела на Финч, без да му се обаждам, за да го проверя и да огледам стаята му. Заварих го да чете книга със странното заглавие „Смрачаването на абсолютното“, което ми се видя доста странно за детектив, но от друга страна Финч беше литературен агент, затова се въздържах от коментар. Стаята бе много хубава, нито голяма, нито малка, с баня и тоалетна, както и гардероб. Не се задържах дълго при него, защото нервите ми бяха опънати до скъсване. Трябваше бързо да се върна в стаята си в хотела. Ако нещо се случеше, трябваше първи да узная за това. Например ако внезапно Мистър Потър се върне от работа вкъщи. Ако нещо го е усъмнило и е решил да действа сам.
До късно вечерта телефонът упорито мълчеше.
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
Сутринта в 8.02 се появих в стаята на Финч в „Южните морета“. Беше вече станал и облечен, но не бе закусвал. Аз пък бях изпил само чаша портокалов сок преди да изляза от моя хотел. След като прибрах моята шапка и шлифера в гардероба, го помолих да поръча за закуска омлет с шунка, курабии с мед и кафе. Той позвъни и помоли да донесат всичко в стаята му. За себе си поръча гевречета, мармалад от сливи и кафе, което ме накара да го погледна по-внимателно. Когато той свърши с поръчката, аз на свой ред взех слушалката и набрах номера на Глендейл. След четири позвънявания се чу гласът на мисис Потър.
— Арчи Гудуин се обажда, мисис Потър. Добро утро! Пристигна ли моят човек?
— Да. Дойде преди десет минути. Ще го скрия в кухнята. Знаете ли колко се вълнувам?
— Разбира се, че знам. Не се страхувайте, всичко ще бъде наред. Дори Къриган да обърне внимание на вълнението ви, ще го отдаде на възможността да спечелите петдесет хиляди долара. Имате ли въпроси?
— Не.
— Добре тогава. Аз съм при Финч в „Южни морета“. Позвънете ми, ако се наложи. Позволете ми да ви напомня, че щом Къриган си тръгне, трябва да ми се обадите.