Ръкописът убиец

— Мрежата не, но тризъбеца със сигурност. Какво стана?

— Нищо особено. Той мисли, че клиентът му е сигурен, но тя засега не се съгласява. Той идва по собствено желание да защитава несправедливо накърнените права на нещастната жена. Няма претенции към нея.

— Ако искате, мога да ви обясня от какво идват бедите на нашата цивилизация.

— С удоволствие ще ви изслушам.

— Престанахме да пием шампанско от дамски обувки. С удоволствие бих пил от нейните сега.

Станах и развързах обувките си, като ги отнесох в гардероба. Подскочих няколко пъти на място, но никакво скърцане не се чу. Влязох по чорапи в гардероба, точно когато телефонът звънна отново, Финч вдигна слушалката, каза „Ало“ и като покри с длан микрофона, ми обясни:

— Мисис Потър е. Пита какъв цвят обувки предпочитате.

— Кажете, мисис Потър — взех слушалката аз, — Арчи Гудуин е.

— Прекара тук не повече от десет минути. Не ме разпитва почти за нищо. Попита само за мистър Финч и за писмото от брат ми. Помоли да кажа, че ще представлява интересите ми като адвокат. Отговорих му така, както ми бяхте казали, но когато разговаряше с мистър Финч, си даваше вид, че съм се съгласила. Надявах се, че ще ме пита за още неща, за които ми бяхте казали, но това не стана. Така че няма какво да ви кажа, но понеже искахте, ви се обадих по телефона.

— Той тръгна ли?

— Да. Чакаше го такси.

— Значи вашата роля е приключила и може да освободите телохранителя си. Току-що казах на мистър Финч, че искам да пия шампанско от вашата обувка.

— Какво? За какво говорите?

— Чухте какво казах. За съжаление закъснях. Ще ви държа в течение на събитията, а вие ще ми се обадите веднага, ако той ви позвъни отново.

— Добре.

Затворих и се обърнах към Финч.

— Имаме около двадесет минути на разположение. Искате ли да повторим задачата?

— Не. Помня всичко.

— Да се надяваме — аз седнах на стола. — Мога да ви разкажа какво представлява този Къриган, но по-добре да не го правя. Мисля, че мога спокойно да заложа три срещу едно, че той е убиец и ние сме го сгащили в ъгъла, откъдето ни се зъби. Не мисля, че при тези обстоятелства ще ни нападне, но ако това стане, справяйте се сам. Ще изляза от гардероба само ако стане убийство. В такъв случай викайте с все сила на помощ.

— Благодаря — усмихна се Финч и премести пистолета си от задния джоб на панталона в страничния на сакото.

Финч беше назовал номера на стаята си на Къриган, така че той можеше да се обади от рецепцията, а можеше и да не го прави. Трудно бе също така да се предположи с каква скорост ще го докара таксито дотук, така че да се появи по-рано от очакваното. Можеше да се качи и да слуша пред вратата. Така щеше да разбере, че вътре има втори човек, след като чуеше гласа ми. Затова спряхме да разговаряме. Седях и разглеждах тавана, когато на вратата се почука. Преди Финч да стигне гардероба, аз вече се бях намъкнал вътре. Притворих вратата плътно, но без да щракне езичето.

По гласа познах най-старшия сътрудник на кантората. Чух как вратата се затвори и някой мина покрай гардероба, Финч предложи на посетителя да седне.