Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Вие сте отряд командоси, така ли да разбирам? — с известно недоверие попита Прайс.
— Това обучение е част от нашата подготовка, но ние не сме командоси — обясни жената, като махна шапката си и разтърси русата си коса. — Ние сме КБР.
— Моля?
— Корпус за бързо реагиране — обясни Скофийлд. — Дори на мен това съкращение е известно, младежо.
— Приятно ми е да науча колко добре си информиран, стари приятелю, старче, ако предпочиташ… Къде е Антония?
— Взе един от Управлението и тръгна на лов.
— За какво? — сепна се Монтроуз.
— Не зная. Моята любима има твърде независим характер.
— Аз също, господин Скофийлд! Никой от вас поотделно не може да провежда издирване, ако не го придружава някой от нашите хора!
— Очевидно може, госпожице… подполковник. Моята съпруга проучва терена доста подробно. Не й е за пръв път.
— Осведомена съм и оценявам вашата подготовка, сър, но аз отговарям за всички случаи, които налагат определянето на придружител.
— Хайде, подполковник — намеси се Кам, — хората от нашето Управление може и да не носят униформи, но са доста умели. Съдя по себе си.
— Снизходителното ви отношение към нашия пол не може да ме засегне, господин Прайс. Военният ескорт е приоритет, за който отговаряме ние.
— Госпожицата е доста сприхава, не мислиш ли? — промърмори Брей.
— Кучка, ако предпочитате, господин Скофийлд. Готова съм и с това да се примиря.
— Сама го казахте, мадам.
— Престанете! — възкликна Камерън. — Предполага се, че ще си помагаме един на друг и няма да се дърлим, за бога.
— Просто се опитах да изясня спецификата на нашата подготовка, а не огневата ни мощ.
— На ваше място не бих настоявал, подполковник Монтроуз — спря я Прайс, като посочи кървавия труп на земята.
— И все пак не разбирам! — възкликна полковникът. — Как е успял?
— Виж, синко — отново се обади Скофийлд, — известно ни е, че човекът не се е уплашил от високото, което обикновено означава, че не се е страхувал и от големи дълбочини.
— Какво ще рече това, по дяволите? — настоя Прайс.
— Не мога да бъда сигурен, но така твърдят повечето психолози. Под вода гмуркачите се чувстват като у дома си. И обяснението е в обратния ефект на земното притегляне. Чел съм го някъде.
— Много съм ти задължен, Брей. И така, какво предлагаш?
— Да проверим бреговата линия, какво ще кажете?
— Проверявана е многократно, а и подлежи на непрекъсната проверка — отсече Монтроуз. — Това бе първата ни грижа. Наши патрули не само покриват района на хиляда метра от двете страни на пристана, но и следят с лазер вътрешността. Никой не може да проникне през тези сектори.
— Наемникът би се съобразил с това, нали? — отвърна Скофийлд. — Искам да кажа, това би било естествено.
— Вероятно — съгласи се жената.
— Има ли някакви признаци за проникване от последните няколко часа? — настоя Брандън.
— Всъщност имаше, но резултатът е отрицателен — отвърна отново жената. — Деца от близките имения, решили да си устроят лагер на тревните площи, подпийнали веселяци, низвергнати от компанията на празненството, рибари, нарушили очертанията на имението, но всички те бяха забелязани навреме и спрени.
— Уведомихте ли другите патрули за произшествията?
— Естествено. Можеше да се наложи да поискаме подкрепление.
— В такъв случай покритието на района е могло да бъде нарушено, нали? Неволно или може би нарочно?
— Предположението ви е твърде общо и честно казано, неоснователно.
— С което донякъде съм съгласен, подполковник Монтроуз — кимна Скофийлд. — И все пак не е напълно невъзможно.
— Какво искате да кажете?
— Не казвам нищо, мадам, просто се опитвам да намеря обяснение.
Внезапно някъде извън ослепителния кръг на фенерите долетя гласът на Антония:
— Открихме ги, скъпи мой, открихме ги!
Две фигури, тази на съпругата на Скофийлд и нейният придружител от групата на Управлението, прекосиха полумрака и навлязоха в обсега на охраната. Хвърлиха на земята онова, което носеха: тежка бутилка кислород, маска, подводен фенер със синя светлина и чифт плавници.
— Открихме ги в калта край блатото под нивото на главния вход — обяви Антония. — Единственият възможен достъп.
— Откъде знаете? — поиска обяснение Монтроуз. — Как разбрахте?
— Бреговата линия бе покрита изцяло, достъпът оттам е невъзможен. Районът на блатата се патрулира, и все пак е открит, тъй че е възможно отвличане на вниманието.
— Какво говорите?
— Също както онзи случай, за който ни разказа Таленков, когато се измъквал от Севастопол, нали, любима? — приветства откритието на жена си Скофийлд.