Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Даваш ли си сметка, че поставяш под съмнение най-малко триста-четиристотин благопристойни люде, чиято вина ще се окаже неумението им да си връзват обувките по предписаните правила?
— Нищо не мога да направя.
— Мръсна работа е това, Франк.
— Мръсни копелета са и тези, които търсим, а те са тук, сред нас — може да е той, може да е тя, тук са. Някой, който е на ти с компютрите и притежава пряка или косвена информация за най-секретните материали, с които разполагаме…
— В такъв случай свеждаме набелязаните до сто и петдесет — хладно вметна служителят, — ако не приемаш думата „косвена“ прекалено сериозно… За Бога, ние оттам започнахме! Няма жив човек в радиус от трийсет метра от централата, когото да не сме изследвали под микроскоп и рентген.
— В такъв случай преминете едно стъпало по-надолу в йерархията, защото те наистина са сред нас.
Тримата, включени в екипа за издирване, бяха повече от озадачени; помежду си сериозно обсъждаха психическото здраве на заместник-директора. Познато им бе състоянието на параноя, а и спомените бяха достатъчно ярки. Познат им бе класическият пример с Дж. Едгар Хувър от ФБР, по-късно с един от директорите на ЦРУ на име Кейси, който бе започнал създаването на собствена разузнавателна организация, освободена от всякаква отговорност, което означаваше независимост от Лангли, от президента на Щатите и самия Американски конгрес. Официалните архиви също съдържаха белези на параноя, но Франк Шийлдс не страдаше от това състояние. Още през първата нощ, която прекараха в имението на източния бряг на Мериленд, получиха доказателство за това.
Камерън Прайс неспокойно се мяташе в леглото си. И ето че внезапно отвори очи; нямаше представа какво го е събудило така внезапно. В следващия момент съзнанието му започна да се избистря — беше доловил стържене, не по-доловимо от леко подраскване, последвано от мигновен проблясък. Какво бе това, откъде бе дошло?
Френските прозорци, отвеждащи към тесния балкон? Стаята му бе на втория, среден етаж на имението, Скофийлд и Антония заемаха тази точно над неговата. А той действително бе чул нещо; макар и затворени, очите му бяха забелязали светлинен лъч, може би отражение на фенер на борда на някоя лодка в залива… може би. А може би не, макар да съществуваше известна вероятност. Младият мъж отметна ръце нагоре, прозина се. Гледката насреща — огромното водно пространство, отблясъците на луната, затулена от рехави облаци — всичко това му напомняше острова, наречен Означение 26, отпреди някакви си двайсет часа.
Странно, рече си той и се отпусна отново върху възглавницата. За обикновения гражданин животът на тайния оперативен агент бе непрестанна проява на смелост, гмурване в събития, изискващи проявата на умения, които му позволяват да оцелее. Това се приемаше за безспорен факт, отразен неточно във филмите, телевизията и романите, но поне една малка част отговаряше на истината: човек трябваше да бъде обучен да си върши работата, особено да привикне с неприятните моменти, макар тези инциденти да бяха редки и малобройни и следователно, когато възникнеха, представляваха мигове на крайно напрежение и безпокойство. Също и на страх.
Някой беше казал, че смисълът на дълбоководното гмуркане бил да останеш жив. Кам, опитен гмуркач, бе се изсмял на аналогията, докато веднъж той и тогавашната му приятелка не попаднаха под стадо акули чук край брега на Коста Брава.
Не, животът на дълбоко законспирирания агент се състоеше в умението да избягва максимален брой подобни инциденти, когато е на служба. А ако тези заповеди идеха от шеф, който бе гледал твърде много филми или прочел твърде много романи, те трябваше да се пренебрегнат. Ако резултатите представляваха жизненоважно постижение и рисковете бяха оправдани, тогава добре. Работата си беше работа като всяка друга. Ала както и при всяка друга професия, страхът от свръхизява бе фактор, в този случай страх за собствения живот. Кам Прайс нямаше намерение да умре, за да подпомогне кариерата на някой аналитик.
Ново подраскване! Стържене… отвън, при френските прозорци. Не беше сънувал, оттам идваше. Но как бе възможно? Охраната патрулираше целия район, включително поляните и терасите на долния етаж; нищо, никой не бе в състояние да се приближи. Прайс грабна фенерчето и пистолета си, оставени върху завивката, бавно се изправи и пристъпи към разтворените две крила на прозореца, които извеждаха на балкона. Тихо отвори лявото крило и надникна навън, най-напред поглеждайки надолу.
Всемогъщи Боже! Не му бе нужно фенерче, за да открои двете проснати безжизнени фигури долу, тъмните локви, разрастващи се около главите, почти отделени от телата. По неизвестна причина пъклен замисъл бе предопределил жертвите да бъдат обезглавени! Прайс включи фенерчето си и го насочи нагоре.