Горещата конспирация

Осма глава

Насред пладне на източния бряг на Мериленд жарещото есенно слънце бе изминало половината от пътя си по небосклона и покриваше с блясък водите на Чезапийк Бей. Прайс се присъедини към Скофийлд и Антония на голямата покрита веранда с изглед към морето; за настанените в имението бе подреден бюфет със закуски, останалият персонал се хранеше в някоя от трите разкошни пристройки за гости.

— Сядай, Камерън — подкани го жената на Скофийлд. — Да ти налея ли кафе?

— Не, благодаря — учтиво отказа Прайс, като се насочи към бюфета с трите димящи кани кафе. — Сам ще се обслужа.

— Лош ход — смъмри го Брей. — Заради теб ще забрави хубавите си навици.

— Ти май още не си се събудил, а? — подкачи го Камерън, с глас, натежал от сън или по-скоро от недоспиване. — Рано ти е, личи си.

— Хич даже не ми е рано — възпротиви се Скофийлд, — наближава десет. Другите къде са, по дяволите?

— Не зная. Дори не знам за кого питаш.

— Двамата полковници, първият и втората по ранг, човекът от ЦРУ, който снощи, по-точно рано тази сутрин придружи Антония, и свръзката на Франк Шийлдс, който ме зяпа, като че ли съм заразно болен.

— Франк сигурно всичко му е разказал за теб. — Прайс напълни чашата си, след което най-сетне седна на масата.

— Полковник Бракет и подполковник Монтроуз са в стаите в западното крило заедно с Юджийн Дени, човекът на пряко подчинение на директор Шийлдс — обясни Антония. — А моят кавалер, както го нарече, скъпи, е на нашия етаж… Няма да ходим надалеч, ако искаме да се срещнем, докато ти хъркаш.

— Ха! — ухили се Брей. — От мен да го знаеш, Кам, каквото можеш си открадни и колкото по-младо да е, толкоз по-добре!

— За тия приказки сам ще си сервираш яйцата, скъпи.

— Не искам яйца. Нали все ми натякваш, че не били полезни за мен.

— Кой е подготвил цялото това пиршество? — прекъсна ги Прайс.

— Защо, да не мислиш, че храната е отровна?

— Нещо такова ми се мотае в ума.

— Глупости говориш, момко.

Най-добре осведомена отново се оказа Антония.

— Цялата храна се приготвя в Лангли, запечатва се херметически, надписва се, след което се доставя тук с хеликоптер всяка сутрин и всяка вечер в шест.

— А, чух шума от моторите — рече Кам, — но помислих, че ни наблюдават от въздуха или ще ни гостуват от щатската полиция… Ти откъде научи всичко това, Тони? За храната де, за това кой къде е настанен…

— Умея да задавам умни въпроси.

— Изглежда, ти се удава.

— Брей ме е учил. Изпаднеш ли в ситуация, която налага бездействие, било то убежище или светилище, винаги трябва да задаваш въпроси — любезни, невинни, все едно проявяваш само обикновено любопитство. Според него на жените се удава по-лесно, затова разпитвам аз.

— Колко е великодушен само. Но това означава, че е по-вероятно и да стрелят по теб.