Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Паметта ти е съвсем свежа, скъпи.
— Защо „скъпи“? Къде сбърках?
— Просто не се сети. Какво използва Василий, за да премине Дарданелите?
— Отвличане на вниманието, разбира се. Лодка с фалшив товар. Съветските патрули я открили, след което побеснели, защото тя се оказала празна!
— Именно, Брей. Сега да прехвърлим ситуацията на сушата.
— Но да, естествено! Отвлечи вниманието от очевидното към незначителното, след което взриви очевидното за няколко секунди!
— Това е радиото, скъпа.
— Браво, любов моя!
— За какво говорите все пак? — поиска да знае подполковник Монтроуз.
— Предлагам да откриете кои са били подпийналите веселяци, навлезли в периметъра частна собственост — обясни Камерън Прайс, — а и двамата рибари.
— И защо все пак?
— Защото едната или другата двойка е носела портативна радиостанция, настроена на честотата на онзи, който е бил в периметъра. Без да броим натрапника, превърнат в труп.
Името й бе Лезли Монтроуз, подполковник от Американската армия, дъщеря на генерал, завършила военната академия Уест Пойнт. Под строгата, професионално наложена външност се криеше привлекателна жена. Така поне мислеше Камерън, когато той, Монтроуз и висшестоящият армейски офицер, полковник Евърет Бракет, насядаха около масата в кухнята да пият кафе и да анализират събитията от предната нощ. Сведенията за подполковника бяха предоставени от Бракет, който с видима неохота я приемаше за следваща по ранг.
— Не ме разбирайте погрешно, Прайс, въпросът не е в това, че е жена — бе казал Бракет, докато Монтроуз бе навън да даде разпореждания на военния отряд. — Харесвам я, дявол да го вземе, и жена ми я харесва, просто не смятам, че една жена има място в Корпуса за бързо реагиране.
— Какво е мнението на жена ви?
— Тя не е напълно съгласна с мен. Имам седемнайсетгодишна дъщеря, която е на нейното мнение. Но те и двете не са участвали в операция, когато нещата започнат да загрубяват. На мен ми се е случвало неведнъж и затова смятам, че това не е място за жени! Вземаме пленници, това е една от реалностите на войната, а при подобни обстоятелства не мога да не мисля за жена ми и дъщеря ми.
— Мнозина биха се съгласили с вас, полковник.
— А вие?
— Аз също, но пък аз не съм отблъсквал нападение на собствена територия. Израелците имат подобен опит и в тяхната армия има немалко жени, също и при арабите, където жени фигурират в действащи и резервни бойни сили, дори са сред най-изявените терористи. Може и двамата да променим мнението си, ако някой понечи да нападне Калифорния или Лонг Айланд.
— За себе си съм повече от сигурен, че и тогава ще бъда на същото мнение — отсече Бракет.
— Може пък жените сами да ви разубедят. В края на краищата тъкмо жените, майките, са били основният фактор, за да преживеем ледниковия период. В животинския свят женските екземпляри най-яростно бранят малките си.
— Ама че надалеч отидохте! Това пък откъде ви хрумна?
— Рудиментарна антропология, полковник… Кажете, подполковникът под ваше командване носи същата шапка като вас, но надписът е различен. Защо?
— При нас това е допустимо, ето обяснението.
— Не разбирам. Бейзболист от Янките не носи шапка на бостънския Ред Сокс.
— Това е батальонът на съпруга й. По-точно, беше неговият батальон.
— Моля?
— Съпругът й бе летец на изтребител от Военновъздушните сили. Свалиха го близо до Басра по време на Пустинна буря. Разправяха, че катапултирал, но остана в неизвестност дори след прекратяването на бойните действия… които, ако питате мен, изобщо не биваше да започват!
— Години са минали оттогава — сякаш на себе си каза Прайс. — И тя все пак остана в армията?
— Не само че остана, присъствието й е съвсем осезателно. Ние със съпругата ми направихме опит да я разубедим… започни нов живот, така й говорехме. При нейната подготовка десетки компании биха я назначили начаса. Учила е мениджмънт, борави с компютри, всичко онова, което телевизионните реклами тръбят за военните, плюс факта, че при нас направи бърза кариера, тогава беше само майор. Тя обаче не отстъпи.
— Това ми изглежда странно — вметна Камерън. — Вероятно би печелила повече в частния сектор.
— Именно, десет, дори двайсет пъти повече. И не само това, би попаднала сред цивилно мъжко обкръжение, а като се има предвид класата й, сигурно и сред богати мъже. Би могла да си намери нов кръг от приятели, ако разбирате какво искам да кажа.
— Разбирам мисълта ви. И тя отказа, тъй ли?
— Без да се поколебае. Навярно заради хлапето.
— Какво хлапе?
— Роди им се син, точно осем месеца и двайсет дни след като и двамата завършиха Уест Пойнт. Тая подробност ми е известна, защото тя често-често я повтаря, заливайки се от смях. Момчето сега е четиринайсет-петнайсетгодишно и боготвори баща си. Ние предполагаме, че според нея, ако напусне армията, синът й ще я намрази.