Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
Скофийлд без малко не се задави.
— Голям залък хапни, голяма дума не казвай — рече той, след което добави вече сериозно. — Научихме за момчето от Корпуса, което очистили снощи. Копелдаците!
— От кого научи.
— Полковник Бракет. Дойде да съобщи на Дени и някой доста се разгорещи. Взеха да прехвърчат обвинения, а ако искаш да знаеш, ние с Тони също се включихме.
— Какви обвинения?
— Обичайните глупости, нищо специално.
— Не, не беше така.
— Успокой топката, Кам — рече Антония. — Господин Дени беше… „не беше наред“, както казвате вие, американците.
— Какво каза?
— Искахме да знаем по чия заповед Монтроуз е напуснала района с кола — отвърна Скофийлд. — Бракет му отговори, че като втора по ранг на отряд от Корпуса за бързо реагиране, тя не се е нуждаела от заповед.
— Всъщност твърдеше, че разполагала с неговото разрешение — добави Антония. — На полковника де.
— Това не отговаря на истината — рече Прайс. — Аз издадох заповедта по собствено усмотрение и като опитен оперативен агент, извършил съответния анализ. За жалост се оказа, че съм бил прав… Откъде-накъде Дени ще настоява за обяснение? Какво си въобразява той, в края на краищата?
— Определен съм за свръзка на временната оперативна база със заместник-директор Шийлдс и в негово отсъствие нося пълна отговорност за всичко, което става тук.
Мъжът, застанал в рамката на вратата, бе среден на ръст, строен, с редееща коса и приятно младежко лице, което някак не съответстваше на открилата се плешивина, и глас, за който прилягаше определението приятно монотонен.
— По силата на тази отговорност — продължи той, — имам съответните пълномощия.
— Вие не само не сте наред, Дени — каза Камерън, като се изправи и застана срещу него, — направо сте откачили! Ето какво, всезнайко. Снощи, когато тялото на убиеца се сгромоляса между кървавите трупове на двама от нашите с прерязани гърла от ухо до ухо, не ви чух да направите каквото и да било отговорно изказване. Дори не си спомням да сте били там!
— Там бях, господин Прайс, макар и за кратко. Нищо не можех да направя при възникналите обстоятелства. Реших, че е наложително незабавно да се свържа с директор Шийлдс. Дълго говорихме по телефона, обсъждайки възможните пропуквания, включително и екипажите на хеликоптера… До обяд той ще бъде тук.
— За да проучи екипажите на хеликоптера? — попита Брандън.
— Да, сър.
— И тъй, по силата на какви правомощия и по чия заповед оспорвате моето решение и решението на командващите отряда на Корпуса?
— То е повече от очевидно. Беше убит човек.
— Случва се, господин Дени. Което ме вбесява, вбесява и вас, всички ни. И все пак се случва.
— Вижте, Прайс, може би съм сварил неподходящ момент да изпусна парата…
— Това е повече от ясно! — пресече го Камерън.
— И в същото време аз съм тук, за да наблюдавам какво става, да правя необходимото, за да върви работата както трябва, а това беше първата ни нощ тук. Чувствам се като глупак, наивен, некомпетентен глупак.
— Не бихте могли да предотвратите случилото се и според мен сте наясно с това — продължи Прайс вече по-спокойно, като с жест покани Дени да седне на масата при другите.
— Убийството на хората от охраната и опита за покушение може би не, но вероятно бих попречил който и да било да напусне района по изложените вече причини. Ако знаех какво се предвижда.
— Тъй ли мислите? — отново настръхна Кам. — И защо?
— Защото имаше и по-добър начин… след като допускахме, че някой действително очаква убиеца на стария път за Чезапийк.
— За Бога! Искате ли вие да се обадите на близките на момчето?
— Говорех само хипотетично…
— Той говори по-смешно и от теб — обади се Скофийлд.
— Шийлдс също говори такива смехории, но аз достатъчно дълго време съм прекарал сред тия клоуни, за да се науча да ги разбирам — рече Кам. — Какво бихте направили вие, господин аналитик?… Защото вие сте аналитик, нали?
— Да, така е. Щях да се свържа с нашата въоръжена група в замаскираната кола в полето на север от входната алея. Те можеха да извършат ненадейно нападение.
— Каква въоръжена група? — Прайс вече крещеше. — Каква кола?
— Постоянно са там. Сменят се на осем часа.
— А защо ммммммм… по дяволите, ние не знаехме за тях?
— Досещам се какво щеше да кажеш, Камерън — обади се Антония тихо, сподавяйки гнева си, — и въпреки че оценявам галантността ти, съгласна съм с теб, че е неуместна… Господин Дени, защо не знаехме за този пост?
— За Бога, та ние още не бяхме обсъдили нещата! Това беше първата ни нощ, какво би могло да се случи първата нощ?…