Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
Човек в черен водолазен костюм бе изкатерил гладката каменна стена на имението с помощта на вакуумни наколенници и ръкохватки. Бе достигнал балкона към стаята на Скофийлд, ала забелязал лъча от фенера на Прайс, освободи дясната си ръка и посегна към колана, извади автоматичен пистолет и откри огън. Камерън се дръпна назад под прикритието на стената, успя да избегне първите куршуми, много от които рикошираха о металната решетка, украсяваща балкона, и заседнаха в отсрещната стена, оставяйки дупки в тапета. Прайс застина в очакване; настъпи кратко затишие. Убиецът поставяше нов пълнител в оръжието си. Сега. Кам изскочи на балкона и се прицели в едва забележимите очертания на тялото в черно. За части от секундата то се превърна в противна безжизнена маса, залепнала върху стената на своите вакуумни полусфери, закачени на коленете и лявата ръка.
Завлякоха тялото на нападателя, както и тези на двамата мъже от охраната, на отдалечено от къщата място. У убиеца не намериха нищо, което да насочва към самоличността му.
— Ще вземем отпечатъци от пръстите му — рече човек от патрула, облечен в армейска защитна униформа. — Ще разберем кой е този кучи син.
— Не си прави труда, младежо — спря го Брандън Скофийлд. — Ако прегледаш пръстите му, ще откриеш само гладка, гола кожа. Зараснала, след като е била прогорена, най-вероятно с киселина.
— Шегувате се!
— Ни най-малко. Това е типично за тях. Който плаща достатъчно добре, си осигурява най-добрите в занаята, а също и увереността, че човекът не ще бъде проследен.
— Все пак разполагаме със зъбите…
— Подозирам, че и там са направени достатъчен брой промени, пломби от различни държави, временни мостове, които също не могат да бъдат проследени. Не се съмнявам, че съдебният лекар ще бъде на същото мнение.
— На вашето мнение? Че кой, по дяволите, сте вие? — попита армейският офицер.
— Човекът, чиято закрила ви бе поверена по заповед, полковник. Май не се справихте много добре, а?
— Напълно съм объркан, всичко това изглежда повече от абсурдно! Как е успял да проникне, негодникът?
— Висша подготовка, предполагам. Имахме късмет, че оперативният агент Прайс, който също е получил висша подготовка, има лек сън. В края на краищата, това е част от обучението, ако не се лъжа.
— Успокой се, Брей — рече Камерън, като прекоси светлинния кръг, очертан от фенерите на охраната около трупа. — Имахме късмет, защото тоя хахо не бе толкова добре обучен, както си мислиш. Вдигна шум, достатъчен да събуди и пиян моряк.
— Благодаря ти, друже — вметна с нотка на благодарност полковникът.
— Забрави го — отвърна Прайс също тъй тихо. — А въпросът ти е напълно основателен. Как все пак е преодолял вашия обръч, щом единственият път минава през блатата?
— Патрулите са разположени на всеки пет-шест метра — обади се човек от охраната на Управлението, — с припокриващи се светлинни просеки, всеки източник с мощност от трийсет лумена, плюс бодлива тел, опасваща кея. По мое мнение няма друг маршрут.
— Единствената друга възможност за достъп е откъм пътя — обясни член на военния патрул, жена на трийсетина години, облечена в тъмни джинси и черно кожено яке. Както и останалите, тя бе нахлупила на главата си армейска шапка с извезан надпис над визьора; виждаха се кичури светлоруса коса, опъната на слепоочията. — В добавка към включената в електрическа верига главна метална порта — продължи жената, — издигнахме допълнителна порта на трийсетина метра пред главния вход, където има стоманена бариера, пазена от двама от въоръжената охрана.
— Какво има от двете страни? — попита Камерън.
— Най-непроходимия участък от блатото — отвърна жената. — Първоначално пътят е строен върху нива бетон и метална мрежа на дълбочина два метра. Конструкцията в много отношения наподобява писта за излитане.
— Слоеве?
— Пластове, ако предпочитате. Блокове цимент от висока плътност, поставени така, че да следват естествения релеф на пътя.
— Зная какво означава слой… а и пласт, госпожице… госпожице…
— Подполковник Монтроуз, господин Прайс.
— О, нима знаете името ми?
— Единствено заради наложителността да сме запознати с най-необходимото, сър. Нашата задача е да осигурим безопасността на терена и защита на… — Жената внезапно млъкна.
— Разбирам — побърза да каже Камерън, за да разсее неловкостта.
— Подполковник Монтроуз е следващата по ранг след мен — някак смутено обясни полковникът.