Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Трябва да е възникнала извънредна ситуация. Никой не знае, че сте тук… та това е личният ми апартамент, всички стени са надеждно уплътнени. Стените и подът са дебели повече от двайсет сантиметра. Наистина нямам представа…
— Обади се, глупак такъв!
— Да, разбира се. — Също като човек, току-що събудил се от кошмар, Ван дер Меер се спусна към интеркома и грабна слушалката. — Да? Знаете, че ви е забранено… — Очевидно стреснат от чутото по телефона, той се заслуша, постепенно пребледня. Остави слушалката, сетне се втренчи в Джулиан Гуидероне. — Съобщение от Орел във Вашингтон — произнесе едва чуто.
— Ясно, от Лангли. Какво гласи?
— Скофийлд се е отървал. Лети към Щатите заедно с жена си и Камерън Прайс.
— Убийте го, всичките ги избийте! — през стиснати зъби процеди синът на Пастирчето. Ако Скофийлд е жив, ще ни подгони като разярена мечка… всъщност така започна всичко. Той трябва да бъде обезвреден. Алармирай всички американци, на които плащаме! Убий го, преди да ме е спрял за втори път!
— Аз ли?… — Недоумението на Матарайзен прерастваше в страх, който можеше да се прочете в очите, все тъй втренчени в Джулиан Гуидероне. — В такъв случай това сте били вие, вие сте били най-сигурното ни оръжие. Вие сте щели да станете президент на Съединените щати!
— Беше повече от сигурно, нищо не бе в състояние да ме спре… докато не се появи онова прасе.
— Ето защо пътувате така дискретно, с толкова много паспорти. Винаги сте изключително предпазлив.
— Ще бъда прям с теб, Ван дер Меер. Ние двамата по различен начин се отнасяме към отговорността. Никой не търси човек, чиято смърт е обявена преди близо трийсет години, ала този човек, този мит продължава да живее, за да насърчава своите легиони навсякъде по света. От гроба си се надига, за да ги тласне напред, едно живо, дишащо човешко същество, един бог на земята, когото те могат да усетят, да докоснат, да чуят какво им казва.
— Без страх от разкритие — рече холандецът, а в гласа му вече се долавяха нотки на упрек към американеца Гуидероне.
— Ти, от друга страна — продължи синът на Пастирчето, — работиш на тъмно, никой не те вижда, не те докосва, не те чува. Къде са твоите войници? Ти не ги познаваш, само им разпращаш заповеди.
— Работя отвътре, а не отвън — възрази Матарайзен.
— И какво трябва да означава това?
— Формулирам заповедите, но не се натрапвам. Аз не съм кинозвезда, аз съм мозъкът, изпълващ със съдържание понятието за звездите. Те всички го знаят.
— Защо? Заради парите, които пръскаш?
— Това е достатъчно. Без мен те са нищо!
— Моля те, мой умни млади приятелю, размисли. Даваш ли твърде много храна на едно животно, то става зло, такъв е законът на природата. Погали зверчето, то има нужда да го докоснеш, да го погалиш, да се заслушаш в гласа му.
— Вие постъпвате според вашите виждания, сър. Аз според моите.
— Ще се моля никога да не се сблъскаме, Ван дер Меер.
Седма глава
Подготвената за временна база къща на брега край Чезапийк Бей беше бивше имение на едно от най-богатите семейства по източния бряг на Мериленд, отдадено за долар на година под наем на службите за разузнаване, в замяна на което Американската данъчна служба щеше да отпише цял куп неплатени данъци, натрупани вследствие на открити вратички, обявени за незаконни. Правителството спечели и битката, и войната. Много по-скъпо щеше да струва покупката или законен договор за наем или дори обновлението на такава привлекателна резиденция с благоприятно разположение.
Отвъд конюшните и полята се простираха обезкуражаващи нежеланите гости блата, по-скоро мочурища, подхранвани от некаптирани водоизточници от вътрешността. Пред имението изрядно подстригана морава се спускаше към навес за лодки и дълъг пристан, като вдаденият навътре кей продължаваше над водите на залива, спокойни, когато Атлантикът бе в покой, и опасни, когато се разгневеше. Към коловете бяха привързани лодка и моторен скиф, които се използваха да достигнат десетметрово корабче, пуснало котва на трийсетина метра извън залива. Скрит под навеса, чакаше и свръхмощен катер, способен да вдигне четирийсет възела в час.
— Корабчето е на ваше разположение — бе казал заместник-директорът Франк Шийлдс, когато посрещна самолета на военноморските сили, докарал Прайс, Скофийлд и Антония на летището в Глен Бърни.
— Истински красавец! — бе възкликнал Брей, когато излязоха да се разтъпчат на моравата. — И все пак плаването препоръчително ли е?